Таня Балканска / ***

Отиде си денят със песен,
но не измислена от мен.
Луната всички приласкава,
но не и мен, но не и мен.
Оставам с мисъл и тревога
и с поглед сбирам куп неща
по ъглите, в интериора,
където тъмно е сега.
Поглеждам, в себе си да видя,
дано намеря светлина.
Учудено от там наднича
една тъй бледичка звезда.
Докосвам старата си риза,
изпепелената коса.
Не, моля те, недей излиза,
в мен има още топлина.
Усмихва се звездата на каприза,
а може би на есента,
която бавно през вратата влиза
и носи с нея куп неща.