Успение на Пресвета Богородица отбелязва православната църква

Православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници – Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица. Наричан Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица, това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православни, католици и други християнски деноминации.
Посветен е на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. Света Богородица посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: „Ето сина ти!“. И на него: „Ето майка ти!“. След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим. Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел ѝ известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син. А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, „на облак“, за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ. В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: „в успението си ти не остави света, Богородице“. Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“ (от песента „Честнейшую“), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала „стълба към небето“. Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като „в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование“.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.