Ферма за създаване на биохумус работи в село Сусам

Фермата за създаване на биохумус, която търсим се намира в стопанския двор на село Сусам в община Минерални бани. Влизаме с автомобила през отворения портал, сподирени от ожесточения лай на няколко огромни кучета. Те са най-сигурния пазач тук, споделя собственикът на фермата Димитър Димитров, след като успокоява разгневените охранители.
„Започнах този бизнес преди повече от 30 години като на шега – без информация за отглеждането и технологията. Всичко стана на принципа на пробата и грешката!” – това си спомня Димитър за началото на бизнеса си. Той е един от пионерите на този бизнес в България. По това време живеел в Кърджали. Развивал е ферми за производство на биохумус от калифорнийски червеи на няколко места в Южна България. В края на краищата концентрира бизнеса си в село Сусам и дори устройва живота си тук, за да е близо до производството. Изборът му не е случаен. Тук го довежда и фактът, че в община Минерални бани все още се отглеждат много крави, чиято тор е основният продукт за производството. Калифорнийските червеи са просто машинките, които произвеждат биопродукта, хранейки се с оборска тор, обяснява Димитър.
При създаването на фермата не разчита на финансиране по проекти или субсидии. Няколко години след като започнах бизнеса, някак изведнъж се нароиха много такива ферми. Интересът към отглеждането на калифорнийски червеи се поражда заради мярка 112 „Млад фермер”, но по мое мнение повечето искат да спечелят, без да положат нужните усилия. А тук има много труд. В момента Димитър е намалил лехите с калифорнийски червеи заради пандемията от коронавирус и липсата на работна ръка. Справя се със собствен труд. Всъщност основните работници тук са калифорнийските червеи, които се ”трудят” за създаването на биохумус от органични отпадъци.

Световният стандарт в този бизнес посочва: 1 легло е 2 кв. м с около 150 000 червея – малки, възрастни, кокони (яйца). На всеки три месеца те се удвояват. От февруари до ноември има три размножителни периода. Леглото се покрива с органични отпадъци. Най-добрият биохумус става от говежда, конска, патешка, пилешка, въобще животинска тор, разказва Димитър. Растителните останки също се усвояват, затова могат да се използват отпадните продукти на заводи за преработка на плодове и зеленчуци.
Всички органични материи биват преработени и за една година се получава ценен биохумус. „Червеят живее и работи пълноценно при влажност от 75–80%. Няма ли я тази влажност, не работи. То е равносилно на работници да работят за вас една седмица, без да ги храните. Така и тук – няма ли храна и влажност, не се получава, не е пълноценно. Червеят няма зъби и затова влажността на органичните отпадъци е важна за да може той да всмуква храната си. Грижите са повече от необходими, работата при нас е нон-стоп. По принцип през ноември-декември лехите се зазимяват.
Тази година съм очарован от интереса на българските стопани. Активизираха се българските производители на биологична продукция. Биохумусът е особено ценен в биоземеделието, когато трябва да избягаш от химията и да разчиташ на природата. Идва по-скъп – по 200–300 лева на кубик, но ефектът е повече от очакван. Ние също го прилагаме от 3–4 години в собственото производство в градината. Тук и лозето, и гроздето, и виното стават много добри, а вкусът на плодовете и зеленчуците е съвсем различен.”
Фермата на Димитър произвежда биохумус и за износ. Неотдавна имах запитване от французи, които бяха готови да дойдат тук, на място. Възпря ги затварянето заради пандемията. Произвежда продукция за Италия, Турция, Арабския свят – това са страни, в които се търгува биохумусът от България. „Водим преговори с Франция и Англия. Един договор, един пласмент в Европа не се прави току-така. Всеки сериозен клиент идва и взима проба лично. Разчитат и на собствените си проучвания, и на нас като партньор.
Ежегодно правим по един или два анализа за тежки метали, когато имаме пратки за чужбина”, разказа още Димитър. Цената на един кубик биохумус (1000 литра) у нас е между 200 и 450 лева, а в Европа тя започва от 200 евро. Пазарът в Турция е необятен, но има неразбирателства между двете земеделски министерства. Например, в Турция много се защитава собственото производство и това се отразява върху методите им на търговия. Трудно се дават разрешителни на партньорите, с които фермата на Димитър работи, и то само за шест месеца и за определени количества биотор.
Фермата продава не само биохумус, а и размножителен материал от червеи по 100–200 лева за едно легло (2 кв. м). Когато се удвои количеството калифорнийски червеи, то се продава или се правят нови лехи. Димитър обаче се замисля да забави темповете на създаване на нови лехи, защото така нарастват нуждите на фермата не само от работна ръка, но и от нова техника.