Халит Куртулмуш – Айтослу е роден през 1970 г. в село Бойно, Кърджалийска област. През 1989 г. завършва училището за приложни изкуства в Сливен, със специалност художествен текстил. От 1991 г. живее и работи в град Бурса, Турция. Досега е получил над 110 награди от карикатурни конкурси, повечето от които са международни. Илюстратор е на детски книги, правил е театрални и филмови плакати, както и наръчници за безопасност на труда, използвани в индустрията. Член е на Асоциацията на анадолските карикатуристи, както и на СБХ.
Какви са общите неща между карикатурата в България и Турция?
Карикатуристът Халит Куртулмуш – Айтослу разказва за своя творчески път, връзката си с България и ролята на изкуството като мост между хората и поколенията. Той споделя подробности за проекта „До Анадола и назад с талигата на хумора“, за създаването на групата от 28 автори с български корени, както и за идеята чрез карикатурата да се представят темите за миграцията, паметта и човешките истории. В разговора той говори още за личните си преживявания, влиянието на преселението върху творчеството му и за възможността хуморът да превърне болката от миналото в послание за разбирателство и бъдеще.
Как се роди идеята за този проект?
Преди около две-три години имахме възможност да се запознаем с професор Нурджан Йозгюр Бакладжъоглу. Именно тогава започна нашият общ път. Проведохме редица разговори, свързани с карикатурата и с възможностите чрез това изкуство да разказваме истории, които носят памет и човешки послания.
В този процес косвена роля изигра и моят много близък приятел – покойният вече Муса Гюмюш, който беше сред най-изявените карикатуристи в Турция. Синът на професор Нурджан Йозгюр също проявяваше силен интерес и талант към карикатурното изкуство и започна да посещава курсове в ателието на Муса Гюмюш. Те останаха много доволни от този творчески процес, но за съжаление две години по-късно загубихме Муса Гюмюш.
След това продължихме да поддържаме постоянна връзка с професор Нурджан Йозгюр. През този период обсъждахме различни идеи за общи проекти. В един от разговорите ни тя спомена, че наближава 100-годишнината от подписването на Договора за приятелство и културно сътрудничество между България и Турция и изрази желание да създадем инициатива, посветена на тази дата. Когато започнахме да обсъждаме каква да бъде формата на проекта, решихме да се насочим към карикатурата, защото това е областта, която ни обединява. Чрез нея можем да говорим за миналото, но и да отправяме послания към бъдещето. Първоначално познавах около десетина карикатуристи в Турция с изселнически произход и връзка с България. Но с течение на времето проектът се разрасна много повече, отколкото очаквахме. Днес вече сме 28 автори, а има и други художници, които желаят да се присъединят към нас.
Каква е връзката на тези автори с България?
Да, всички имат връзка с България. Някои са родени и израснали тук, други са родени в Турция, но техните семейства произхождат от България. Общото между всички нас е тази духовна и историческа връзка със страната. Имаше и хора, които в началото се колебаеха дали да участват. Ако бяхме продължили процеса на събиране още известно време, вярвам, че броят ни можеше да достигне около 40 души.
Нашата врата остава отворена за всеки, който има връзка с България – независимо дали е роден тук или неговите семейни корени са свързани с тази земя. Винаги сме готови да подкрепим хората, които искат да бъдат част от тази идея. Точно така. Това е едно от нещата, които искам специално да подчертая. Посланията, които нашите карикатури носят, досега не са били представяни по този начин в другите области на изкуството и културата. Разбира се, темата за миграцията е присъствала силно в литературата, киното, живописта и скулптурата. Създадени са много ценни произведения, които разказват за болката, травмите и историческите преживявания на хората. Но в областта на карикатурата това е първият проект с подобна концепция. Вярвам, че към нас ще се присъединят още автори и художници, които ще внесат нови идеи и нови творби. По този начин изложбата ще продължи да се развива и да става още по-въздействаща.
Трудно ли е да се създадат карикатури с подобна проблематика?
Без съмнение това е изключително трудно. Но идва момент, в който хората, а особено творците, усещат необходимостта да погледнат към преживяното от друга гледна точка. Не можем да живеем постоянно и единствено с травмата на миграцията. Преселването, натискът, болката – всичко това беше реалност, която остави следи в живота ни. Но идва време, когато трябва да потърсим общите ни ценности и това, което ни свързва. Именно оттук идва и нашето послание – „да превърнем болката в мед“.
Трябва да се съсредоточим не само върху това, което сме загубили, но и върху това, което можем да изградим заедно. Как можем да живеем по-добре, как можем да разбираме повече другия и как можем да превърнем общата ни история в основа за бъдещето. Разбира се, вече съществуват много произведения, които разказват за изселването, трудностите и несправедливостите. Тези теми са важна част от културната ни памет. Но нашият фокус е различен – проектът „До Анадола и назад с талигата на хумора“. Ако успеем чрез нашите творби да предизвикаме у хората едновременно емоция, размисъл и лека усмивка, тогава ще сме постигнали целта си.
Хуморът може ли да бъде лек срещу догмите и предразсъдъците?
Хуморът има много различни форми и начини на изразяване. В него съществуват различни жанрове, но общото е, че той не приема догмите и готовите представи. Хуморът, сатирата и карикатурата имат способността да поставят под въпрос всичко онова, което е наложено, и да го представят по нов начин – открито и искрено. Именно в карикатурите се вижда колко директни и честни могат да бъдат посланията.
Чрез езика на карикатурата можем да достигнем до много по-широка публика. Тя позволява сложни теми да бъдат представени по разбираем и въздействащ начин. Според мен тези послания оставят по-дълбока следа в съзнанието на хората. Затова карикатурата е толкова ценна форма на изкуство и има особено място за всеки художник.
Как започна твоят творчески път в това толкова трудно изкуство?
Да, това оказа голямо влияние върху мен. Когато завърших Художествената гимназия в Сливен, имах големи мечти. Както всеки млад човек тогава, и аз исках да се развивам като художник. Исках да кандидатствам в академията, включително и във Великотърновския университет. Но точно преди този момент започнаха масовите изселвания и много от тези мечти се промениха. След заминаването ми, а преди това бях в казармата в Бургас, в град Дебелт, първият ни приоритет беше просто да оцелеем.
В този период нямахме възможност да мислим спокойно за творчество, да рисуваме свободно и да се развиваме така, както искахме. Трябваше да работим и да се справяме с ежедневието. Това се отрази върху моя творчески път. В продължение на около пет-шест години почти не рисувах и това беше труден период за мен. По-късно, когато открих карикатурата, разбрах, че именно тя е формата, чрез която мога отново да се върна към изкуството и да изразя своите чувства.
Какво ти дава карикатурата като жанр в изкуството?
Чрез карикатурата моят мироглед, моите преживявания и моите идеи намериха по-лесен начин да бъдат изразени. Понякога именно случайностите в живота – а аз съвсем случайно попаднах в света на карикатурата – могат да се окажат едни от най-важните моменти в творческия път на един художник. Да. Наскоро имах честта да бъда член на жури в Кърджали в конкурс, посветен на хумора. В момента се реализира и друг международен конкурс в Ардино, посветен на темата „Дяволският мост и природните забележителности на града“. За първи път в региона се опитахме да създадем подобен международен проект. Основната ни цел е повече хора по света да открият и да се запознаят с този красив район на Родопите и с неговото културно богатство.
Интересното е, че още първата карикатура за конкурса пристигна от Уругвай. След това получихме и творба от Австралия. Вече имаме участници от пет различни континента. Това показва силата на карикатурата като универсален език. Тя няма граници и може да събира хора от различни държави и култури около една идея.
