Халит Куртулмуш – между Бойно, Велишане и Бурса

Магдалена Атанасова
Днес ще ви разкажем за Халит Куртулмуш е с корени от Бойно и местоживеене в Бурса, който предпочита подострянето на молива, боята под ноктите и хлебната гума пред дигиталния рисунък. Според него карикатурата не търси изящество. Тя въздейства моментално и шоково. Може да произведе скандал, да роди съпротива и да предизвика брутален отговор. Карикатурата е като камъче в обувката на несправедливостта, тя трябва да дразни, не да е удобна.
Халит Култулмуш е роден на кръстопът. В буквалния смисъл. Появил се на бял свят преди 56 години край един кладенец на пътя между селата Бойно и Велишане, където родилните болки на майка му станали нетърпими. Година по-късно семейството се преместило в Айтос, а след 89-та заминали за Турция. Преди време Халит и баща му потърсили мястото, където проплакал за първи път, и открили, че кладенецът е засипан с бетон. Но така споменът се вкоренил още по-дълбоко в паметта му.

Халит е карикатурист, живее в Бурса и рисува откакто се помни. Тези дни пребивава в Кърджали като част от международното жури на конкурса „Хухла – центърът на света“, който провокира автори от цял свят да нарисуват далечното ивайловградско село с любопитство и свежа ирония.
От малък обичал да майстори фигурки от пластелин, развивайки триизмерното си виждане. После хванал флумастерите и развихрил въображението си върху белия лист. „Баща ми имаше един приятел, художник от Бургас, казваше се Димитър Тончев, той забеляза, че имам някакъв талант и започна да ме обучава в ателието си. От него научих що е то композиция, перспектива, колорит.
През 1984 г кандидатствах в Художествената гимназия в Сливен. Тогава там имаше две специалности – дърворезба и текстил. Преподавателите прецениха, че съм много слаб физически за резбар и ме насочиха към текстила. Завърших през 1989 г и започнах да се готвя за приемните изпити в университета във Велико Търново. Но започна „Голямата екскурзия“, нашите заминаха за Турция, а аз и брат ми се озовахме в казармата. Две години по-късно се присъединихме към семейството. И така започна животът ни зад граница. В началото бе много тежко. Трябваше някак да оцелеем. Първата ми работа беше в една рекламна агенция. Правехме надписи, оформление на витрини, още не се работеше с компютри, всичко се изработваше ръчно и ми плащаха жълти стотинки, но нямах избор. После работих 14 години в една текстилна фабрика. Постепенно си стъпих на краката и събрах кураж отново да рисувам. Направих няколко изложби живопис в Бурса, докато един ден видях реклама в метрото за конкурс за карикатури. Явих се и го спечелих.

Така се увлякох по карикатурата. Започнах да изучавам тънкостите и традициите на жанра и да рисувам шаржове на живо. В Турция това е много популярна практика. Лека-полека станах част от общността на карикатуристите, започнах да работя по социални проекти за деца и това ми донесе огромно удовлетворение. В карикатурата видях един непознат за мен свят, тя ми отвори нова врата в изкуството. През годините развих дарбата си, заслужих признание от гилдията в цял свят, имам поръчки за тематични карикатури от различни географски точки. Но голямата ми страст си остават шаржовете на живо, защото човешките емоции се запечатват върху лицето, като мимика, бръчка, поглед, и го превръщат в разказ, на който художникът трябва да направи собствен прочит. Този тип наблюдение, това общуване между твореца и модела е нещо уникално. В крайна сметка не крайният резултат, а процесът на пресъздаване на видимото и невидимото е най-важен.“
От 2018 г Халит поддържа връзка с общността на карикатуристите в България, участва в техни годишни изложби и културни събития. В края на месец май е бил част от експозиция на турски карикатуристи с произход от България. Преди години е бил гост и на Фестивала на карикатурата в Хасково. Иначе в интернет е в постоянна комуникация с колеги от различни континенти. Казва, че първите му изложби в Бурса са били с натюрморти и пейзажи. Но карикатурата го спечелила с това, че е много по-динамичен и експресивен жанр.

„Изобразителното изкуство е по-монотонно, то изисква вглъбяване, осмисляне. Карикатурата не търси изящество. Тя въздейства моментално, шоково. Може да произведе скандал, да роди съпротива и да предизвика брутален отговор. Помните терористичното нападение над редакцията на в. „Шарли Ебдо“ в Париж. Карикатурата е като камъче в обувката на несправедливостта, тя трябва да събужда безпокойство, не да бъде удобна. В обществата, където няма търпимост към истината и демокрацията е под заплаха, карикатуристите стават по-креативни като начин на изразяване, творбите им носят скрита символика, индиректни послания.

Добрата карикатура има дълбок подтекст, тя не крещи, не злорадства, не се гаври, тя търси деликатната ирония, фината насмешка. Дигитализацията промени занаята. В известна степен тя дава предимство при експониране на творбите. Аз също ползвам компютърни похвати, но предпочитам смесената техника. Първоначално скицирам с молив, после включвам компютъра и правя микс. Но като цяло предпочитам конвенционалния начин на рисуване. Подострянето на молива, боята под ноктите, хлебната гума…това са незаменими моменти, които дигиталното изкуство не може да замести“.
Халит е участвал в стотици конкурси, включително за политическа сатира, носител е над 150 престижни награди от конкурси в Италия, Турция, Португалия, Полша и др. Но не смята, че броят на наградите му е критерий за успех. Философията му за изкуството е, че то е барометър на промените вътре и около нас, а художникът трябва винаги да е с отворени сетива, за да ги пресътвори.