Христина Йорданова / ***

Как е израснала самотата –
всичко от погледа крие.
Зад оградата имаше праскова,
но я забулва магия.

Ходя на пръсти, подскачам,
да си спомня нещо оттатъка.
Къщата, зла като мащеха,
ми е настъпила роклята.