Червената линия вече е премината!

На 2 септември беше премината линията на мирни протести и властта. Това направи мутренското управление с бруталните си действия.
На телевизионния екран видях многохилядна полиция и жандармерия, докарана от цялата страна за да опази мафията и нейното правителство от гнева на народа. Облечени в доспехи, като тевтонски рицари в пълно бойно снаряжение, те бяха дошли да воюват с народа си. Под шлемовете някъде се показваха брадати и космати лица, а по ръцете и тялото някои имаха татуировки, а някои бяха със странни символи по ръкавите на униформите – женски гърди и два пистолета или черепи, подобни на SS-частите във фашистката армия на Германия. Много странна символика!… Някои от тези мачовци изглеждаха като културисти – истинска машина за насилие.
Видях много от техните подвизи – обгазяваха, биеха, влачеха брутално хората, слагаха им белезници, разбиваха главите им до кръв, хвърляха ги като чували с картофи в черни, зловещи бусове. Организираха хайки по малките улици на столицата и арестуваха всеки, който им попадне пред очите. Нараняваха неукрепналите тела на младежи и девойки. Строени във формата на карета, като кохортите на римските легиони, те се врязваха брутално сред мирно протестиращите хора.
В същото време техният бос Борисов беше излетял с хеликоптер в незнайна посока. Явно е искал да избяга от всеобщата любов на народа, а и да скрие пачките с евро и кюлчетата със злато в някоя пещера.
Когато една власт се крепи на насилие, нищо добро не я очаква!…
Когато за една нощ са напълнени районните управления в София с арестувани от протеста.
Когато се бие свещеник, пострадал е и о.з генерал и бивш министър-председател.
Когато една млада жена, която работи в Министерството на отбраната и скоро е получила орден за храброст изпада в безсъзнание след хвърлянето на бомба от полицията, всичко това означава, че на тази власт часовете са преброени. Не знаят ли тези хора колко са мразени в България и извън нея?
Спомням си годините 1943-1944 как полицията биеше жестоко с палки и камшици, арестуваше поголовно, интернираше и затваряше в затвори и лагери. Тогава имаше и нещо друго – разнасяха се отрязани човешки глави, набучени на колове и се палеха къщи.
Краят на всяка диктатура е ясен – народен съд!
Дан