Швеция прибира щаба на морския си флот в подземен бункер

Три десетилетия след края на студената война неутрална Швеция връща командването на военноморския си флот в подземен бункер, изграден да устои на ядрен удар. „Този ход се основава на преценка, че рунаците може да използват мощни оръжия, изискващи високото ниво на защита, което единствено Мускьо може да предложи“, обяснява за „Гардиън“ анализаторът Никлас Гранхолм от Шведската агенция за отбранителни изследвания.
Официалното обяснение, че така военноморските сили ще разполагат с повече свобода за маневриране. „Командването на флота трябва да е стабилно и да работи дори по време на нападение, така че Мускьо е най-добрият вариант… военноморските сили трябва да пригодят оперативните си действия, за да отговорят на предизвикателствата от влошаващата се външна среда“, казва Ребека Ландберг, ръководител на връзките с обществеността на флота.
Мускьо е строго секретна островна база на около 40 км от Стокхолм и по площ е колкото стария град на шведската столица. Бункерът, завършен през 1969 г., е вкопан под милиарди тонове гранит и има подземни докове за кораби, километри и километри тунели, както и болница. Пълното възстановяване на „консервирания“ през 2004 г. комплекс вероятно ще отнеме 2-3 години.
Сухопътните и военновъздушните сили също се преместват извън Стокхолм в по-добре защитени обекти. Освен това така се избягва опасността удар само по столицата да обезглави командването на трите рода войски. Но преместването на щаба на ВМФ в един от символите от времената на СССР има най-силен психологически ефект.
След края на студената война бюджетът за отбрана бе значително намален, а пристанището на Мускьо бе продадено на германската „Тисен Круп“. През юни 2014 г. шведската „Сааб“ купи „Тисен Круп“, като това бе съпроводено с масово преназначаване на персонала на компанията и операция на отбранителното министерство в корабостроителниата в Малмьо, най-вероятно за да се гарантира, че при смяната на собствеността няма да изчезнат военни тайни.
Последва увеличаване на отбранителния бюджет от 43 млрд крони през 2014 г. на 50 млрд. крони през 2020 г., възстановяване на наборната служба в армията и раздаване на листовки на домакинствата с инструкции как да постъпят в случая на ядрен удар.
На 1 септември 2019 г. министърът на финансите Магдалена Андершон заяви, че правителството планира да въведе нов данък за банките, с който да се увеличи бюджетът за отбрана. Те създават определени рискове за икономиката и затова смятам за разумно да направят по-голям принос за държавата, която им помогна по време на финансовата криза и след това им предостави изгодни данъчни условия.