Шпионите на Сатаната

/Димитър Гачев/
Наричам едни хора шпиони на Сатаната. Драматично звучи, но те не са черни, озъбени, дори изглеждат нормално. Когато са кротки могат да ти станат симпатични. Могат да обяснят всяка своя подлост, жестокост или бездушие с любовта към Господ. От тях съм чувал, че и милостинята е грях, завистта е усъвършенстване, а зачеването на живот – падение. Не съществува вариант, в който те да бъркат каквото и да е, нито ги трогват молбите за простичко обяснение на разминаването между канон и реалност. Те създават около себе си аура, че се подготвят за отвъдния живот. Дори тази идея е впрегната за да омаловажи земното им лицемерие. Това не е по силите на прост човек. Нито на добрия човек. Другото име, с което ги наричам е петдневни вярващи. Пред хора са смирени, обичливи и чисти. Да се чудиш как в края на краищата са успели да те обсебят, сдъвчат и изплюят дори. Тези личности са образовани, подплатени с текстове и обяснения върху тях, обикновено невидимо изкривени, така, че именно добрия и наивен човек да се захласне по извисеността им. Как да наречеш образован и хитър персонаж, мимикриращ във всяка обстановка за да извлече собствена полза на гърба на свети прозрения и околна доброта, освен шпионин? Надявам се някъде да има особено наказание за тях!