„Дари храна, дари любов“ за селата от Северозапада

Фондация „Дари храна, дари любов“ прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци.
„След като съберем хранителните продукти, следва пакетиране. Във всеки пакет има от всички продукти, които събираме – с дълъг срок на годност. Правим пакетчета за всяко семейство или всеки човек, на когото ще даряваме. Следващия уикенд пътуваме. Между 500 и 600 души ще покрием със събраната храна на 1 декември“, поясни Ваклина Стоянова от „Дари храна, дари любов“, която учи фармация. През отминалите събота и неделя доброволците са раздали дарения в района на Берковица и Чипровци, а следващия уикенд ще посетят села в общините Чипровци и Вълчедръм.
„Не планирах изобщо да се присъединявам, мислех само да съм дарител. Така се случи, че тогава беше изключително успешна кампания. В центъра имаше събирателен пункт, чиято опашка беше заела цялата улица. Не очаквах да видя такова нещо. Бях отишъл с две торби храна. Доброволците изобщо не стигаха“, разказа доброволецът Александър Тодоров, който работи в сферата на дигиталния маркетинг. Той се е включил към организацията преди година импровизирано, в самия ден за събиране на даренията. Държавата е забравила до голяма степен за хората, изградили страната. Днес българското село е занемарено, смята Александър. Според него е абсурдно за тези хора да се моли за милостиня. „Виждал съм много държави на запад, които по съвсем различен начин третират своите възрастни хора. Нищо общо с България!“
Селата в Монтанско, включени в кампанията, са били избрани на случаен принцип, уточни Ваклина. По думите ѝ, кметовете оказват много полезно съдействие. „Ние минаваме всяка къща, една по една, обикновено придружени от кмета. Успяваме да посетим възрастните хора, да си поговорят с нас. Много от тях имат близки – или по-далече в България, или в чужбина.“ „Доста топло ни посрещат хората и ни приемат като роднини. В тези малки региони хората намаляват“, сподели свои впечатления Александър.