„Родопска сватба” на Анастас Стайков разгневила властта

След 60 години забвение и две години реставрация, една забранена картина се завърна отново в своя дом – Художествената галерия в Смолян. Колоритното живописно платно се казва „Родопска сватба“ и е дело на художника Анастас Стайков, който го показва за първи път на изложба в Пловдив през 1958 година. На платното е изобразена сватба между християнин и мюсюлманка с общо 80 фигури. Творбата е впечатляваща. Тя е с размери 4 метра на 2,50 метра.
Картината „Родопска сватба“ има историческа стойност, дори драматична, защото това платно е повлияло върху живота на художника до края на дните му. При представянето на картината в Пловдив през 1958 г. изложбата е посетена от 35 000 души. Авторът на творбата е обвинен от Съюза на художниците в натурализъм и го понижават от член в кандидат-член на Съюза на българските художници. Тази наказателна мярка наранила Анастас Стайков и за около 15 г. спрял да рисува.
Директорът на Художествената галерия в Смолян Иван Пеев обясни, че картината е била поръчана от някогашните партийни ръководители, но причината за наказанието на художника не е бил сюжетът, тъй като тогавашната власт е смятала, че сватбата между мюсюлманка и християнин е нещо нормално, което навлиза в живота в региона, и дори такива бракове са били насърчавани. Пеев припомни, че навремето Владимир Димитров – Майстора е оценил като много трудна задача изобразяването на подобна задача, но се изказал ласкаво за картината на Анастас Стайков. Днес много изкуствоведи и художници смятат, че авторът се е справил перфектно и е създал нещо, което представлява истинска българска живопис.
Анастас Стайков е роден на 21 май 1905 г. в Смолян. През 1929 г. завършва Националната художествена академия, София, при проф. Стефан Баджов. Стайков често е определян като първият родопски художник с академично образование; по-късно специализира и във френската „Академи Жулиен” в Париж. През целия си живот Стайков живее и твори в Пловдив, където е член на Дружеството на южнобългарските художници. През 1937 г. устройва първата си изложба в София. Има над 20 самостоятелни изложби и многобройни участия в национални и регионални експозиции. Член на съюза на българските художници. Почетен гражданин е на родния си град Смолян. Негови творби са притежание на много галерии и частни колекции в страната и чужбина. Носител е на редица отличия и награди, сред които орден „Св. Св. Кирил и Методий” (1985). През 1943 г. участва в Биеналето във Венеция. Ретроспективна изложба в София (1968). По – значими творби: „Родна стая” (1933), „Четиринадесет дома” (1936), „Родопска невяста” (1938), „Край Смолян” (1938), „Търколевата къща” (1979), „Ждрелото” (1984) и др. Починал на 10 септември 1988 г. в Пловдив.