Интервю на Калин Николов
На 20 октомври се навършват сто години от рождението на художника Борис Димовски (1925-2007): създател на творчество, което не бе част от културната ни индустрия, независимо че поне три десетилетия стилът му – и със своята оригиналност, и със острата си социалност – доминираше над всичко сред визуалните изкуства у нас. Това написа Калин Николов, художник и изкуствовед и един от учениците на Борис Димовски.
Рисуваното при него владееше надмощие и върху онези сфери на „неспортсменски“ мандат, с които разполагаше върхушката и любимците ѝ. Последното не се нуждае от особени доказателства, не само заради всеизвестната илюстрация, прасето, чиито няколко сантиметра големина преобърнаха каруцата на охраненото и охраняваното родно изкуство. Нито пък нарисуваното от него се изчерпва с травматичното въздействие, което то бе оказало върху самочувствието на управленската хегемония…
Още преди доста месеци Зелма Алмалех ми поиска текст, за да отбележим годишнината на художника. Обаче в конкретния случай поводът едва ли би намерил по-точен израз извън максимално доближаване до самия Димовски, до неговата мисъл и гледните му точки, освен като му „дадем думата“. Когато ситуацията след 10 ноември го направи депутат, двамата не можехме да се виждаме така както преди. Срещите ставаха или много рано сутрин, или по-късно вечер. Едни тогавашни редакции ми поискаха да го помоля да сподели за тях някои от наблюденията си от бурното време. И той се съгласи да проведем дори разговор във формата на интервю, от който обаче бяха поместени само няколко фрагмента, а всъщност бе доста по-панорамен.
Нямах някакъв опит с жанра, обаче пък той говореше относително бавно, сигурен в думите, които записвах. Едва ли ще намеря по-добър шанс да възвърна присъствието на художника за повода, а казаното от него да срещне онези наши емоции от тогавашните 1990 и 1991… Без съмнение споделеното на масичката в едно малко кафене около Спортната палата би могло и да се съпостави с днешните всякакви пътища от несвършващия преход. Отново да се съберем отново с всички, които помнят как живееха с творчеството му; които разбират стойността на Борис Димовски за изкуството и съвременната ни история. (В личен план много ми липсва, че не мога да споделям с него онова, което правя.)
Попитах го първо:
Следиш ли повечето от новите вестници?
Вземах поне по един-два пъти, то е за информация и представа… С нещата около себе си човек се занимава всекидневно: ти си дишащ все едно дали въздухът е кремиковски. Аз бях за онова движение да се омекотят ударите, макар че имаше в СДС различни сили, но пък аз към младите съм благосклонен. Още в първите дни бях пръв, който поиска Живков да говори, пръв се свързах с Ройтерс за тази инициатива, казах, че това шоу дори ще донесе пари на телевизията. Нашите номенклатури отбиваха, нашите бандитчета, които искаха да натопят Живков като единствен виновник.
Как преценяваш поведенията в моменти като сегашния?
Желан девиз: своего рода консерватор. Да не се преоблича като на карнавал. Такова поведение е не само най-мъжкото, но и най-цивилизованото. И не случайно попаднахме в едно с Йордан Радичков, Тончо Жечев, Кольо Георгиев. Може би, моите изказвания (не биваше да се засекретяват) бяха най-активни. Защото много хора ме смятат, че съм необяснимо явление. Хем с партията, хем – против. Примерно защо искам Партийният дом да бъде отворен за всички хора. Той е една църква, не може да бъде недостъпен. След това през май отново в „Народна култура“ се подписах под идеята за библиотека. Не считам дали е най-удачно, но по-принцип съм за по-широко употребление. Те мислеха, че това е двойна игра. Влизал съм в диалог най-откровено с много наши депутати. Не случайно като направихме фракцията за национално съгласие получих писма, които са като документи. Писма, в които ме хулят като предател. Тези две сили не са вода и олио, те не са изключващи се, те се допълват. Различни са, но не са двете начала Ин и Ян, мъжкото и женското, Изток, Запад, Север, Юг. Какво са СДС? Това са наши деца или рекрутирани членове на комсомола и дори на партията. И няма нищо позорно. Позорът е за крадците, които продължават да се крият в партията.
Нямам впечатление, че бяхте възприети от хардлайнерите?
Вината е в БСП, защото от нашето БСП ни стопираха, поставиха симпатизиращите ни в невъзможност да работят в тази наша фракция. Единият зъболекар, интелигентен, жената – авиоинженер, да не говорим за Веселин Павлов, откровен по всички показатели, който може да ръководи концерни. Умишленото забавяне – публична тайна е – беше нужно да се укрият парите. По телевизията казах: виновните с наведени глави, защото страдат идеалистите. БСП трябваше да стане двигател на този съд. Децата се убедиха, че главните крадци останаха на волана. И понеже това многократно стана пред очите на хората, за това не се презаписах в партията. Аз трябва да ги изпитвам тия слаби ученици – стари догматици, които се пишат реформатори. Няма рицарство в това. Аз имам основание да ругая. Морално и материално са ми нанесени вреди. И въпреки всички, веднага след преврата казах, че Живков израсна в сянката на Азия. А в сянка само гъби могат да растат. Широката маса чакаше (наред с тъмночервените) да го ругая.
Как преценяваш критиката срещу него?
Аз лични нападки не съм имал. В това отношение съм един благородник, макар и от село. Тъй като в онази ситуация, ако не бе Живков, би бил и по-калпав. Само кактус и магарешки трън растат край пустините на Азия. Наивни са викачите, които разглеждат България вече извън ЕвроАзия, както несправедливо Борис III бе наречен военнопрестъпник. Ами Тито какво спечели от героичната касапница: милион и нещо… А каква е печалбата на югославските народи след войната. Да не говорим за Румъния…
Кое натежава при решенията на партийните ни лидери, амбицията или мисълта за общото?
Наблюдавах лидерите ни. Лоши шахматисти. Не може да си в плен само на емоциите си. Трябва да си събереш ума. Не ми е симпатичен противникът и туй то. Аз ще отида при неприятен доктор, но да търся интервенция.
Самите хора обаче събират ли си ума или като лидерите си?
Нашият народ плаща каквото е проспал. Както изпусналият влака тича с изплезен език, езикът на народа още дълго ще му виси по този начин. България не си е доцарувала, а нашият народ не си е доробувал. Готов съм да опонирам. Процентът на опозицията бил малък, но колко лидери допускаха сгромолясването. Процесите са почти неовладени; може да пламне за секунди цял район. Защо хората считат, че сме на два лагера – ние сме отдавна така разделени, само че го виждаха перковци като мен. Сега завесата е свалена. Основната маса не смееше да е критична по-рано. А освен това не бива да чакаме снаха и свекърва да си подадат ръка. Там където нещата изглеждат загладени трябва да се молиш на Бога. Защо я оставиха идеята, а едновременно елитът ѝ остана пак да управлява, не е ли това проблемът на партията. Виж колко са прости нещата! В един необуздан панаир, кой те пита, че си интелигентен човек. При един земетръс мародерите са на първо място. Където има бедствие има мародери: икономически, политически, а интелигенцията няма тая адаптивност. И най-голямата грешка: два екипа, син и червен, и считаха, че моторите им са достатъчни, и могат без резервни части. Като се почне от журналисти, говорители, парламентаристи от двете страни… никаква самокритичност на двата лагера. Вестник „Дума“ не публикува нито дума за разногласия, различията са извън „Демокрация“.
Пак медиите са под контрол?
Нямаме независим вестник. От стопанин, частник, богат и независим. Къде да сподели човек, като навсякъде пишат задъхани и едностранчиви статии. „Култура“ – отвлечени, имат общочовешки стойности, но за специалисти. Трансцедентални теми, които например в Университета са с отношение. Например, демокрацията може да се деформира от снобизъм и след това да се забие и много надясно, и много наляво – тоест вредно за цялата страна. Чрез комисията по култура трябва да се налагат тежки данъци за порнокултурата. Едни книги постигат печалби от 300 000 лева, а дори книга на Вазов ще я спаси субсидията. Признаваме Македония, а тълпата слуша сръбска музика. Това го виждаме и без допитване. Ето я деформацията, впрочем една дума, измислена от мошеници, невинна дума.
Фракцията „Път към Европа“, дали я споделям? Толерантен съм… В тази фракция има много интелигентни хора, има и утописти, най-откровени утописти. Те си представят нещата така: човекът може и да е с потури, да дъхне на чесън, но като го пригладиш, става европеец. Аз не мечтая за такава Европа, да викаме на всеки „Добър ден“ и да целуваме ръка на дамите. Престъпленията у нас такива размери взеха: изнасилвания, кражби, фалшификати, че европейците са настръхнали, а ние се тъкмим с куфари. Германофил съм, за мен пътя от там трябва да мине, защото и Албания, и Сицилия са Европа.
С какво свързваш най-големите си трудности през миналия период?…
В оня период, например, че ни критикуваха в пресата и на събрания, дори Тодор Павлов, Борис Манов в СБХ. Цяла кампания. Пленумът на градския се занимаваше един ден с мен, другия само с Радой. И не това тежеше, колкото хората наплашени. Ние бяхме само уволнени, но легендата пускаше какви ли не слухове: за някакви инквизиции… Представи си, че ти е забранено да сътрудничиш с шест-седем души като нас, насаден бе страх. Но това бе от оръженосците, а не Живков.
Каква е оценката ти за него?
Той самият бе достатъчно хитър за да е дребнав. Той се заемаше с нещата до трона си, а другото вършеха приближените му. Но никой не може да му отрече умението да преодолее обидите. Най-точната ми оценка: защо той не бе въставал срещу злоупотребите остро и не се е гневил за такива важни неща, докато мен обвиняват за сто лева на фона на големите злоупотреби.
Преди години, един приятел от Асеновград имаше павилион до ж.п. гарата, продаваше някаква битова керамика. Изчисляваме, че по 10 – 15 лева на ден отиват в джоба му. Откровен е и за трудностите, и относно цената на печалбата са, иска да се спазват правилата и да няма корупция. Лев до лев, така си отгледа децата, и на децата на децата си ще помогне… Преди една – две години с такива форми на търговия ще разсмееш министерството. Ако не се въртят пари над милион, никой няма от там да се занимава с теб. Пък и невежеството на ръководния елит не може да схване в тънкост нито нормалния труд, нито всекидневието. Няма по значимо нещо от онова, което такива го считат за незначително. Животът им говори с интеграли, те си слушат сръбска музика. И ти му казваш „Си бемола ти е фалшив“, а той не те разбира и не те разбира… Във всички области трябва да си и естет. Радой е естет. Моралистът и естетът са заедно, естетът е по-гнуслив, не търпи мърлявите хора, той и затова е обременен повече от средния гражданин.
На изложбата ти дойдоха и главите на държавата, партийните шефове…
Дойдоха редица политици и видяха, че в цикъла на характерите, които не са мое откритие – те са на Теофраст и Радой – са заложени вечните проблеми и нуждата от обединение в трудностите, да се намери единството… Но аз самият съм особен аристократ. Не искам да се обединявам с прост човек. В Евангелието нали е написано, че който не е против вас, той е с вас. Това не могат да разберат, а то е основно.
Беше поставил и рисунки от Азия, от пътуването ти.
Добавих ги по формални съображения. Едни скици от живота там, да се види, че някъде е от зле и по-зле, но никой там не говори, че е в криза. А ние станахме велика оплаквачница. Защото не сме плащали ни на Бога, ни на историята. Лош късмет сме имали с простите ни поробители, но и въстанията ни не са въстания.
Допускаше ли промяната, че ще стане, сякаш, изненадващо…
Допусках, но го мислех в какви ли варианти? Когато Горбачов действаше динамично, вече се разбираше, че ще стане. Кураж ми даде Бжежински, видях интелигент с пробивна сила. Свири леко – а се чува надалеко. Като цигулка. И все едно музиката е също като водата при закона на Архимед. В такава посока също трябва да се изучава противодействието на диктатурите. А у нас продължаваме да не ценим интелектуалната собственост и изненадите ще дойдат пак от недостатъчността на вглеждането. Простотията е като грип.
Но интелектуалците, а особено социалните художници се избягват от вестниците, телевизията…
Вестниците забравят, че един социално мислещ художник, всъщност, е публицист, който е убедителен, без да е досаден, именно поради своята краткост. На практика онези другите публицисти, които затъват в бъбривост, са повече из медиите.
А каква е промяната за работата на художниците?…
Един илюстратор от 40 лева на рисунка може да вземе и 300, но да речем, само два пъти в годината. Иначе в повечето случаи и не ти плащат, крият се, крият тиражите и своите печалби на гърба и на художника. Докато един кърпач на обувки вдигна цената си десет пъти. В този смисъл интервенция на държавата се налага. На Запад има такива фондации, които са по-богати от Финансовото министерство на Иван Костов. А тук няма и кой да те спонсорира. Няма я и просветата: да се обясни, че в това е най-сигурният влог, да закупиш картина… Народът не знае, че половината пари на една картина са вложени в нея като материали. Трябва да има спонсори за млади поети. Изобщо един музей след като бъде преценен от екип, че е необходим на нацията, изцяло държавата трябва да го поеме (всъщност е казал изхранва – б.а.). Иначе ще бъде нелепо музеят да трябва да носи печалби. Тоя на Яворов, ако беше с порно картинки, ако голи дами рецитираха любовна лирика и едновременно за публиката свири диско. Никъде не е казано, че пазарната икономика е бент, който тече. Пазарната е пак с канализация.
А промяната, тя дали ни се получава?
Това е любителска работа и не е удар срещу тоталитаризма. Не можем генералният секретар да седи и да се подхилква, а ти да изчукваш петолъчките. Като бях в парламента много се надявах на юридическите сили в СДС, да осъдят виновните. Дано това стане сега, то ще е полезно за цялата страна. Щом е справедливо – то ще донесе удовлетворение. Но без отмъщение.
Дали не се загуби вече надеждата за справедливи дискусии на тема миналото? По време на изборната кампания се набра скорост. Забрави се, че мъдрият съди, глупавият отмъщава.
Имаш ли впечатление как се реагира на подобна позиция, защото ти си бил мостът в Народното събрание и навсякъде между едните и другите?
Сметнаха, че съм извън, а и тогава, и сега. А това е големият въпрос относно миналото. Без отмъщение, но без подминаване. Още в Древния Рим като си благосклонен към виновния, ти обиждаш невинния. В моралните категории са и тези съставки: политическата култура, естетиката. Но моралът е начело, той е знамето. Аз други знамена не знам. Ни шапки.
А отношението ти към монархията, не е ли шапка?
Като симпатизиращ на монархията, но и като художник считам, че републиката трябва да се демонтира, защото е чужд метеорит, паднал от небето, но с геометрична форма. Освен това страдам от носталгия по оградата, тя беше измислена от професионалист. Аз и досега не знам къде е тази ограда от чугунени отливки. Е, всичко е лъжекласика, но нима тия коли по улиците са български? Същевременно, без да съм в противоречие със себе си, съм да се запазят всички паметници, продукт и на пазарни, и на славни дела. Идните поколения ще ни се смеят, че сме ходили на поклонение на една мумия. Това беше египетски анахронизъм – фараон от ХХ век. Но такива мисли съм споделял 10 – 20 години преди с акад. Кирил Василев.
Имаш ли впечатление от възгледите на интелектуалците за момента?
Почти всички, които не са нахални интелектуалци, не отидоха ни на единия, ни на другия фронт. Защото реформите на БСП бяха неубедителни. Партията се обособи от стари живковисти, а тези, дисководещите от СДС са с много големи тонколони. Всеки свикнал на обективност, се отдръпва. Много поети, настроени срещу просъветския режим не приеха новата политическа платформа, нищо че по същество отговаря на техните възгледи. Така както и аз, не влизам в дискотека, не защото не обичам и тази музика, а защото силно се свири, и светлината е травмираща… Аз не считам, че тези колеги, които се назоваха за седесари и дадоха на СДС по една картинка, направиха кой знае какво. Нарушиха независимостта си…
Може би, се надяват на материален успех и при новите условия?
Макар че съм в комисията: игралните ни филми защо трябва да са суперпродукции. Защо да не носят белега, но и ритника на кризата. Скъпото не значи талантливо. Чаплин е правил за по 1000 долара новела. Защо трябват филми имитиращи световното равнище. Една комедия или драма, талантлив сценарий, талантлив режисьор и трима талантливи артисти… Навремето художниците сами са си правели боите. Сам разбиваш минералите в хавана и слагаш яйце. Къщите ни са без пирони. По неволя хората са правели едни невероятни открития, страхотни!
Условията в културата не могат да избягат от възможностите на живота.
Ние сме живели в голяма неволя. Географски сме много благоприятни: няма тайфуни, имаш планини за ски, море за плаж. Какво повече искаш! Да работим, ама не работим… Българите станаха на бройлери. Нито пасе трева, нито бяга от орел.
Не ти ли пречи неочакваното политизиране, което се случва?
С политика се занимавам от ранната си младост. Това ме съпътства и не ми тежи. Така както не ми тежи, че имам деца и внуци, и пак си ги обичам. Те не са отрицание, те не ме рушат, както политиката не ме изяжда. Защото аз с политиканство не съм се занимавал. Аз обичам чистоплътната политика, както обичам хубавите жени, но съм против порнолитературата.
Имам предвид по-скоро онази активност на наелектризирани от политика творци, които знаем, че доскоро не бяха същите…
Да не мисли читателят, че това което говорим се отнася само за външнотърговските другари! Наказани да бъдат най-приближените химикалконосци и четконосци, които правеха мозайките на Бузлуджа, грандоманските изяви в НДК, в Бояна, мавзолея и на много други официални места. СДС не дооценява тези пропуски, улисано в големите задачи. То е равносилно да подценяваш, че оставяш капчука на тавана да руши къщата, а бравата трябва да се смени. Ето в това е този объркан алгоритъм, да знаеш кое първо, кое второ, кое трето… ≈
