80 % от повикванията по Черноморието не са спешни

Няма финансова възможност да се назначат повече спешни екипи по Черноморието през летния сезон, отколкото ни трябват, така че винаги да има линейки на разположение. От друга страна, тази стъпка е и безсмислена, тъй като, ако се назначат допълнителни екипи, тези хора няма да има какво да правят след септември. Проблемът е в това, че 80 процента от повикванията на линейки по морето не са за спешни случаи, но за съжаление ангажират автомобили на спешната помощ. Това разказа заместник здравният министър д-р Мирослав Ненков.
Оказва се, че хората на плажа най-често търсят линейка за стомашно-чревни оплаквания, обриви, слънчеви изгаряния, както и за оплаквания вследствие на прекомерна употреба на алкохол. Година след като на къмпинг Нестинарка почина 67-годишен русенец, а линейката пристигна 40 минути след повикването, тъй като бе ангажирана с друг адрес, равносметката на здравното министерство, е следната: едва 20 на сто от повикванията по Черноморието са наистина спешни.
„За юли сто повиквания са от филиалите в Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Царево. Юли има 31 дни, тоест изпълнявани са по 3-4 адреса на ден“, каза д-р Ненков. Анализът, осигурен от специалисти от Министерството на здравеопазването, показва, че 80 на сто от повикванията всъщност не са спешни, не са животозастрашаващи или състояния, които биха могли впоследствие да се превърнат в застрашаващи, коментира зам. здравният министър. Най-често повикванията са за стомашно-чревни оплаквания, респираторни инфекции, обриви, слънчеви изгаряния и пациенти, употребили алкохол, каза д-р Ненков.
На въпроса дали решение на проблема е командироване на екипи по морето през лятото, зам. здравният министър коментира, че това е най-бързият възможен вариант за реакция. „Всички сме наясно, че Черноморието се натоварва през летния период и през зимния няма нужда от толкова много екипи. Тази мобилност можем да я осигурим бързо и ефективно. Ако назначим още хора и още линейки по Южното Черноморие, те след септември няма какво да правят там“, каза той.
Зам.-министърът е категоричен, че средства за осигуряване на допълнителни линейки при нужда има. Случаят в „Нестинарка“ е показателен, смята той. „Една огромна част от функциите, които изпълняват натоварените центрове на спешна помощ, е, че те не изпълняват истински спешна медицинска функция. Ангажирането на екипите по адреси и липсата на свободен екип може да генерира подобен случай като в „Нестинарка“.
„За нашите финансови възможности е невъзможно да имаме повече екипи, отколкото ни трябват, за да може, ако се случи нещо подобно, ние винаги да имаме екип на разположение да тръгне. Факт е, че екипите са закъснели не защото са пили кафе, а защото са били ангажирани на друг адрес. Факт е, че човек, който извика линейка, защото го боли главата, ангажира екип, който би могъл да спаси живота на някого, но тези неща няма да могат да бъдат оправени лесно и бързо. Тоест искрено се надяваме организацията на работа в Спешната помощ да е такава, че да не се получават такива неща като на „Нестинарка“. Но там има обективна причина с ангажиране на различни адреси и физическа невъзможност да се притекат бързо на помощ в случая“, каза д-р Ненков.