Berbatof №9

Стоманените остриета потъват в размекналата се гръд на земята и се премесват с хрущенето на отсечени корени. Разсечени на две червеи се превиват между буците пръст. Мирис на кръв, тор и разложени плодове от редките дръвчета, разпръснати тук-там из каменистата местност, се омесват с тази от потта по челата на четиримата мъже. Правите лопати сякаш се движат в добре школуван ритъм, подобен на онзи, с който гребците карат лодките си към олимпийския финал. Четиримата забиват лопатите в земята без злоба и настървение, обладани от онова хладнокръвно спокойствие на предизвестени победители. Състезание обаче няма. Никой не е драснал белег на челото на времето, за да държи под контрол четиримата мъже. Единственото условие за да получат парите си, е да се справят с тези два декара и половина камениста земя в „Арпа Тарпа” до мръкнало.
Почти не говорят. По-скоро говори петият, който не върти дръжката на лопатата. Чето е масажистът на селския футболен отбор. Взеха го, защото можеше някой от тях да получи травма и тогава неговото парче от земята щеше да се стовари върху останалите трима с непосилна тежест. Сега май взеха да съжаляват, защото нещо взе да им досажда.
Не, не ги дразни якето на европейския гранд “Манчестър Юнайтед” с надпис Berbatof и неизменната деветка, преметнато небрежно на гърба на Чето. Тази история я знаят и отпреди, въпреки, че трябваше да я чуят още поне десетина пъти.
Чето е най-добрият лечител на изкълчвания и навяхвания в цялата област, разположена между широката пълноводна река и плавните и хребети на «Арпа Тарпа» в подножието на близките планини и това го знаят всички. Босовете на селския клуб го наеха без да се замислят, защото им излизаше по-евтино от който и да е учен доктор. Той разбираше тънкостите на занаята до съвършенство. Можеше да възстанови контузен играч на мига, стига да не става въпрос за счупване. При него и преди идваха хора, стопили под краката си десетки километри, да търсят изцеление за болката си. Продължават да идват и сега. Освен хора, Чето има таланта да лекува и животни. Короната на неговата кариера като лечител бе израждане на крава с изкълчен заден крак. При операцията му асистираха 12 души. В края на краищата всичко премина благополучно. Първо изроди телето, после намести и крака на кравата. Даваха му дребни пари за услугите или най-често се отблагодаряваха с подаръци. С футболистите се работи много по-лесно, отколкото с кравите, казва Чето.
– И все пак не разбрах дали Бербатов ти е изпратил това яке? – запита Шурката, докато почистваше с остро желязо натрупаната кал по лопатата си. Не че го интересуваше чак толкова, въпросът бе да се изгаври с останалите, които трябваше още веднъж да изслушат цялата тази история до последния детайл.
– Всичко на всичко два пъти съм се виждал с Бербатов. Мой познат, шофьор на ТИР, когото съм лекувал не веднъж, поискал якето за мен. Получих го с автограф, лично от знаменитата деветка. Не ви ви ли писна вече тази история. Ако шефът не беше ме пратил да ви наглеждам как работите, изобщо нямаше да стоя тук. Сигурно пред къщи има опашка от хора, които трябва да оправям, изтърси Чето с явна досада.
– Какви ги говориш, нали ние те наехме?
– Така де, така – смънка Чето, усетил че за малко щеше да изпорти цялата работа. Уговорката с четиримата футболисти беше само за пред тях. Иначе шефът на клуба му нареди, да стои край тях и да ги наблюдава как се справят с работата. Довечера, преди да получат парите си, той трябваше да му докладва всичко, за какво са си говорили, кого са обвинявали за провалените мачове и неполучените си заплати.
– Чакай, чакай – тебе шефът ли те прати, скочи Ерджан и тръгна заплашително към Чето. Останалите трима също се подпряха на дръжките на лопатите и се вгледаха изпитателно в него, от което косите му сякаш посребряха още повече.
– Не ме е изпращал шефът, нали вие четиримата се уговорихте с мен, че днес трябва да бъда с вас, без да работя.
– Защо тогава шефът изпрати точно нас четиримата на работа? Обвинява ни, че сме продали мача с «Гривица» нали. И предишния с «Мартагеница»… Затова ли на нивата сме само от защитата, няма нито един халф, да не говорим за нападателите. И не бяха ли виновни те, че изпуснаха поне три чисти гола. Къде са другите?
– Останалите трябва да се възстановяват за мача в неделя, излъга Чето.
– Ние няма ли да играем в неделя?
– Защо питате мен, попитайте тренера, почти изкрещя Чето, навеждайки се за да избегне профучалата заплашително край главата му лопата. После седна в калта, направо върху якето с надпис Berbatov, което иначе пазеше ревниво като очите си.
– Казвай или ще останеш да храниш гаргите на мръсната шефска нива? Четиримата го заобиколиха плътно и впиха очи в него. Металното острие на една от лопатите разцепи финния плат и потъна в земята, току до крака на Чето. Болката беше по-силна, отколкото да бяха проболи гърдите му. Той се сви и сякаш се смали до неузнаваемост над нищо незначещото вече алено парцалче, шепнейки някакви несвързани думи, а ръката му започна конвулсивно да нарежда малки бели камъчета около кървящата алена тъкан.
Четиримата мъже стояха известно време вторачени в неговия обезумял и празен поглед, после захвърлиха лопатите и поеха бавно по надолнището на безвремието. Зад тях, под един от чинарите на „Арпа Тарпа” една превита на две мъжка фигура ровеше трап в пръстта с голите си ръце, за да положи в него прободеното с острие на права лопата яке.