Братя по перо Архив

  • Не са виновни циганите, бате! – крадлив живот, децата му крадливи… Кръвта не вярва вече на дебати, душата иска вятър в конски гриви. Гладът е само наш работодател и, ловки...

    Христо Недялков / Циганска рапсодия

    Не са виновни циганите, бате! – крадлив живот, децата му крадливи… Кръвта не вярва вече на дебати, душата иска вятър в конски гриви. Гладът е само наш работодател и, ловки...
  • Уютно, топло е във твоята прегръдка като в хралупа тъмна сред снега. Годините останаха отвънка и аз съм малка и спокойна ще дочакам вечерта. Листа и мъх застлани са край...

    Таня Балканска / Зимна прегръдка

    Уютно, топло е във твоята прегръдка като в хралупа тъмна сред снега. Годините останаха отвънка и аз съм малка и спокойна ще дочакам вечерта. Листа и мъх застлани са край...
  • Всеки край е пак начало… Всичко живо е умряло… А умрялото е живо и ни чака търпеливо. Времето… Каква химера! Днес е утре… Утре – вчера. Дългото е всъщност кратко,...

    Недялко Йорданов / Оксиморон

    Всеки край е пак начало… Всичко живо е умряло… А умрялото е живо и ни чака търпеливо. Времето… Каква химера! Днес е утре… Утре – вчера. Дългото е всъщност кратко,...
  • Защо мълчи интелигентът, питаш? Защото всичко му е някак ничие. Устата му е все като зашита: преди – от страх, сега – от безразличие. Държавата е сюрреалистична и всеки честен...

    Добромир Тонев / Голямото мълчание

    Защо мълчи интелигентът, питаш? Защото всичко му е някак ничие. Устата му е все като зашита: преди – от страх, сега – от безразличие. Държавата е сюрреалистична и всеки честен...
  • Съдбата с бялото и черното вретено ни преде, дордето нишката ни изтънее и се скъса. И носим във душите си един Христос, и утре ще му вдигнем черква късно. Множат...

    Първолета Маджарска / Съдбата с бялото и черното

    Съдбата с бялото и черното вретено ни преде, дордето нишката ни изтънее и се скъса. И носим във душите си един Христос, и утре ще му вдигнем черква късно. Множат...
  • Дай му жега на тоя живот, …настъпи му до дупка педала! С тоя вял половин оборот как изобщо до днес си живяла?! … Или в кроткия брачен чертог, всяка сутрин...

    Ники Комедвенска / ***

    Дай му жега на тоя живот, …настъпи му до дупка педала! С тоя вял половин оборот как изобщо до днес си живяла?! … Или в кроткия брачен чертог, всяка сутрин...
  • Имам нужда пак да ме измислиш, да ме нарисуваш отново и джинджифилова луна да наднича през пердето.

    Диана Тенева / ***

    Имам нужда пак да ме измислиш, да ме нарисуваш отново и джинджифилова луна да наднича през пердето.
  • Любовта си отива като пролетен дъжд, като тежка въздишка, като сянка на мъж. Но какво ли я чака там – зад оня завой? Тя не знае навярно, но това ще...

    Тодорка Николова / Случаен спомен

    Любовта си отива като пролетен дъжд, като тежка въздишка, като сянка на мъж. Но какво ли я чака там – зад оня завой? Тя не знае навярно, но това ще...
  • Защо ли си спомних площад „Гарибалди“ и същото утро, от слънце преляло, когато преминa с очи от кобалт и със токчета тънки момичето в бяло? И морза на нейните токчета...

    Димитър Милов / Момичето в бяло

    Защо ли си спомних площад „Гарибалди“ и същото утро, от слънце преляло, когато преминa с очи от кобалт и със токчета тънки момичето в бяло? И морза на нейните токчета...
  • Дъждовете ще дойдат, любими, дъждовете ще дойдат… Вече облачни сенки край сърцето ми жадно прелитат. Вече бавно се рони денят, часовете му изнемогват, вече пада край мен светлината – уморена...

    Валентина Радинска / ***

    Дъждовете ще дойдат, любими, дъждовете ще дойдат… Вече облачни сенки край сърцето ми жадно прелитат. Вече бавно се рони денят, часовете му изнемогват, вече пада край мен светлината – уморена...
  • Шумулкат шарено листата. Дъждът ги гали упоително. Тъгува бялата мъгла..

    Ели Видева / Октомври

    Шумулкат шарено листата. Дъждът ги гали упоително. Тъгува бялата мъгла..
  • Господ се ядоса, падна му пердето, щом такъв красавец срещна на небето. Скара се дори на ангела с крилата, че не го е върнал долу на земята, майка да попита...

    Първолета Маджарска / Забрава

    Господ се ядоса, падна му пердето, щом такъв красавец срещна на небето. Скара се дори на ангела с крилата, че не го е върнал долу на земята, майка да попита...
  • Разлистваш сърце за усмивка – намираш орехова сянка Жаден за изворни думи – чуваш съскане на пепелянка

    Саффет Ерен / ***

    Разлистваш сърце за усмивка – намираш орехова сянка Жаден за изворни думи – чуваш съскане на пепелянка
  • Човешка, простичка, банална, развиваше се любовта. Макар и тъй сантиментална, отдън душа ме трогна тя. Тя в мен събуди всички болки. И там, върху екрана бял, въртяха се не двете...

    Дамян Дамянов / Филм

    Човешка, простичка, банална, развиваше се любовта. Макар и тъй сантиментална, отдън душа ме трогна тя. Тя в мен събуди всички болки. И там, върху екрана бял, въртяха се не двете...
  • Ревниви погледи му хвърляше тълпата. За кой ли дявол! Тлъстите му пръсти червено стискаха за гърлото тревата. Ако се вгледаш – доста болна външност. Не бе красив, ни пестелив, най-малко...

    Димитър Гачев / Ешафод

    Ревниви погледи му хвърляше тълпата. За кой ли дявол! Тлъстите му пръсти червено стискаха за гърлото тревата. Ако се вгледаш – доста болна външност. Не бе красив, ни пестелив, най-малко...
  • Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш. Дъжд ще рухне като из бездънно ведро. Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам. И ще дишам божественото колендро. Ще се...

    Първолета Маджарска / Пак се въсиш небе

    Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш. Дъжд ще рухне като из бездънно ведро. Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам. И ще дишам божественото колендро. Ще се...
  • По булеварда с далчевски балкони едно момиче аз видях веднъж. Очите й – свалени от икона, косите й – откраднати от дъжд. Край нея кестените ръкопляскаха на туй импровизирано ревю....

    Ивайло Балабанов / ***

    По булеварда с далчевски балкони едно момиче аз видях веднъж. Очите й – свалени от икона, косите й – откраднати от дъжд. Край нея кестените ръкопляскаха на туй импровизирано ревю....
  • Просто – лошо пада светлината. Просто – няма кой да ме прегърне… Слизат сенките от планината. Лятото насам дали ще свърне? Просто – в мен вали… И аз треперя. Просто...

    Валентина Радинска / ***

    Просто – лошо пада светлината. Просто – няма кой да ме прегърне… Слизат сенките от планината. Лятото насам дали ще свърне? Просто – в мен вали… И аз треперя. Просто...
  • Прабаба има приказка със Господ. Отдавна тачат се и имат с баба. Замина дядо, стана шепа кости. За пет гърла замесва баба хляба. Преди Божич бе рано подранила. Сурвака я...

    Първолета Маджарска / Баба и Господ

    Прабаба има приказка със Господ. Отдавна тачат се и имат с баба. Замина дядо, стана шепа кости. За пет гърла замесва баба хляба. Преди Божич бе рано подранила. Сурвака я...
  • И тая бяла мода мина – със преспите, с мъглите. Играят в шевната машина конците на тревите. Шивачка по-изкусна няма, аз уча се от нея. Че пролетта е като мама...

    Николай Милчев / Шивачка

    И тая бяла мода мина – със преспите, с мъглите. Играят в шевната машина конците на тревите. Шивачка по-изкусна няма, аз уча се от нея. Че пролетта е като мама...
  • Мъдрите думи сами ме намират – винаги избират най-краткия път до празнотата…

    Диана Тенева / ***

    Мъдрите думи сами ме намират – винаги избират най-краткия път до празнотата…
  • В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩИ КРАТКОТРАЙНИ Събличам делничната сивота Пределно ясен и с безоблачен смях Разлиствам мили спомени светли тайни И обличам с вяра своята доброта В неспокойните часове на...

    Саффет Ерен / ***

    В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩИ КРАТКОТРАЙНИ Събличам делничната сивота Пределно ясен и с безоблачен смях Разлиствам мили спомени светли тайни И обличам с вяра своята доброта В неспокойните часове на...
  • В този град няма място за мен! Всички улици сочат ми края. И макар да съм в него роден – като чужд разни псета ме лаят. Тук на гарван щом...

    Атанас Капралов / Отлитане

    В този град няма място за мен! Всички улици сочат ми края. И макар да съм в него роден – като чужд разни псета ме лаят. Тук на гарван щом...
  • Отиде си денят със песен, но не измислена от мен. Луната всички приласкава, но не и мен, но не и мен. Оставам с мисъл и тревога и с поглед сбирам...

    Таня Балканска / ***

    Отиде си денят със песен, но не измислена от мен. Луната всички приласкава, но не и мен, но не и мен. Оставам с мисъл и тревога и с поглед сбирам...
  • Понеже скуката е слабо оправдание да ровим до дъната на душите си, ти се вживяваш в крехката японка, с лице, опразнено от мимики и обич. Аз поначало съм във ролята...

    Димитър Гачев / ***

    Понеже скуката е слабо оправдание да ровим до дъната на душите си, ти се вживяваш в крехката японка, с лице, опразнено от мимики и обич. Аз поначало съм във ролята...