Братя по перо Архив

Не са виновни циганите, бате! – крадлив живот, децата му крадливи… Кръвта не вярва вече на дебати, душата иска вятър в конски гриви. Гладът е само наш работодател и, ловки...

Уютно, топло е във твоята прегръдка като в хралупа тъмна сред снега. Годините останаха отвънка и аз съм малка и спокойна ще дочакам вечерта. Листа и мъх застлани са край...

Всеки край е пак начало… Всичко живо е умряло… А умрялото е живо и ни чака търпеливо. Времето… Каква химера! Днес е утре… Утре – вчера. Дългото е всъщност кратко,...

Защо мълчи интелигентът, питаш? Защото всичко му е някак ничие. Устата му е все като зашита: преди – от страх, сега – от безразличие. Държавата е сюрреалистична и всеки честен...

Съдбата с бялото и черното вретено ни преде, дордето нишката ни изтънее и се скъса. И носим във душите си един Христос, и утре ще му вдигнем черква късно. Множат...

Дай му жега на тоя живот, …настъпи му до дупка педала! С тоя вял половин оборот как изобщо до днес си живяла?! … Или в кроткия брачен чертог, всяка сутрин...

Имам нужда пак да ме измислиш, да ме нарисуваш отново и джинджифилова луна да наднича през пердето.

Любовта си отива като пролетен дъжд, като тежка въздишка, като сянка на мъж. Но какво ли я чака там – зад оня завой? Тя не знае навярно, но това ще...

Защо ли си спомних площад „Гарибалди“ и същото утро, от слънце преляло, когато преминa с очи от кобалт и със токчета тънки момичето в бяло? И морза на нейните токчета...

Дъждовете ще дойдат, любими, дъждовете ще дойдат… Вече облачни сенки край сърцето ми жадно прелитат. Вече бавно се рони денят, часовете му изнемогват, вече пада край мен светлината – уморена...

Шумулкат шарено листата. Дъждът ги гали упоително. Тъгува бялата мъгла..

Господ се ядоса, падна му пердето, щом такъв красавец срещна на небето. Скара се дори на ангела с крилата, че не го е върнал долу на земята, майка да попита...

Разлистваш сърце за усмивка – намираш орехова сянка Жаден за изворни думи – чуваш съскане на пепелянка

Човешка, простичка, банална, развиваше се любовта. Макар и тъй сантиментална, отдън душа ме трогна тя. Тя в мен събуди всички болки. И там, върху екрана бял, въртяха се не двете...

Ревниви погледи му хвърляше тълпата. За кой ли дявол! Тлъстите му пръсти червено стискаха за гърлото тревата. Ако се вгледаш – доста болна външност. Не бе красив, ни пестелив, най-малко...

Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш. Дъжд ще рухне като из бездънно ведро. Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам. И ще дишам божественото колендро. Ще се...

По булеварда с далчевски балкони едно момиче аз видях веднъж. Очите й – свалени от икона, косите й – откраднати от дъжд. Край нея кестените ръкопляскаха на туй импровизирано ревю....

Просто – лошо пада светлината. Просто – няма кой да ме прегърне… Слизат сенките от планината. Лятото насам дали ще свърне? Просто – в мен вали… И аз треперя. Просто...

Прабаба има приказка със Господ. Отдавна тачат се и имат с баба. Замина дядо, стана шепа кости. За пет гърла замесва баба хляба. Преди Божич бе рано подранила. Сурвака я...

И тая бяла мода мина – със преспите, с мъглите. Играят в шевната машина конците на тревите. Шивачка по-изкусна няма, аз уча се от нея. Че пролетта е като мама...

Мъдрите думи сами ме намират – винаги избират най-краткия път до празнотата…

В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩИ КРАТКОТРАЙНИ Събличам делничната сивота Пределно ясен и с безоблачен смях Разлиствам мили спомени светли тайни И обличам с вяра своята доброта В неспокойните часове на...

В този град няма място за мен! Всички улици сочат ми края. И макар да съм в него роден – като чужд разни псета ме лаят. Тук на гарван щом...

Отиде си денят със песен, но не измислена от мен. Луната всички приласкава, но не и мен, но не и мен. Оставам с мисъл и тревога и с поглед сбирам...

Понеже скуката е слабо оправдание да ровим до дъната на душите си, ти се вживяваш в крехката японка, с лице, опразнено от мимики и обич. Аз поначало съм във ролята...