Братя по перо Архив

  • Бог, като чудото на вселената, създал мъжа с непосилен труд, а после измайсторил жената, мъжът за да я издигне в култ.

    Ахмет Атасой / Божи работи

    Бог, като чудото на вселената, създал мъжа с непосилен труд, а после измайсторил жената, мъжът за да я издигне в култ.
  • Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен – отплувай, без да се сбогуваш. Върви, обичана жена, понесена вовек в сърцето –...

    Пеньо Пенев / Поръчение

    Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен – отплувай, без да се сбогуваш. Върви, обичана жена, понесена вовек в сърцето –...
  • Не вярвам вече. Пуст е хоризонта! С приятелите се разминах в мрака. Луната е измамна и бездомна. Прибирам се, а никой не ме чака…

    Иван Богданов / ***

    Не вярвам вече. Пуст е хоризонта! С приятелите се разминах в мрака. Луната е измамна и бездомна. Прибирам се, а никой не ме чака…
  • Над нивите безшумно пада здрача заглъхва всичко. Сам съм. И тревите. Аз идвам тука тайно да изплача гнева и болката си, и лъжите. Наивен бях. И вярвах много. На всеки...

    Стефан Цанев / Молитва

    Над нивите безшумно пада здрача заглъхва всичко. Сам съм. И тревите. Аз идвам тука тайно да изплача гнева и болката си, и лъжите. Наивен бях. И вярвах много. На всеки...
  • Обичам те за всичките жени, които не познавам. Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял. За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл....

    Пол Елюар / Обичам те

    Обичам те за всичките жени, които не познавам. Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял. За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл....
  • С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам – защо красотата й, Господи, бяла на човека със малката черна душа си...

    Ивайло Балабанов / Жената с белия шал

    С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам – защо красотата й, Господи, бяла на човека със малката черна душа си...
  • В истинската любов всъщност забрава няма обичащият любовта си не може да забравя ти колкото и да си мислиш, че си ме забравила, устата може да твърди, но сърцето –...

    Ахмет Атасой / Забрава

    В истинската любов всъщност забрава няма обичащият любовта си не може да забравя ти колкото и да си мислиш, че си ме забравила, устата може да твърди, но сърцето –...
  • Стоманените остриета потъват в размекналата се гръд на земята и се премесват с хрущенето на отсечени корени. Разсечени на две червеи се превиват между буците пръст. Мирис на кръв, тор...

    Berbatof №9

    Стоманените остриета потъват в размекналата се гръд на земята и се премесват с хрущенето на отсечени корени. Разсечени на две червеи се превиват между буците пръст. Мирис на кръв, тор...
  • Отбил се в кафенето днес бутилка вино да изпие, прегръща чашата – корема гали той на свойта бременна невеста. Да му се поклоним, да го посрещнем както подобава, ние, с...

    Борис Христов / Човекът в ъгъла

    Отбил се в кафенето днес бутилка вино да изпие, прегръща чашата – корема гали той на свойта бременна невеста. Да му се поклоним, да го посрещнем както подобава, ние, с...
  • Да се превърнеш в птица искам и да прехвръкнеш над стената, която ще издигна между нас… Стената е минирана – изпепелява се, щом пламъче нищожно до нея се докосне и...

    Вангелия Атанасова / Отвлечена любов

    Да се превърнеш в птица искам и да прехвръкнеш над стената, която ще издигна между нас… Стената е минирана – изпепелява се, щом пламъче нищожно до нея се докосне и...
  • Твърдеше, че имаш няколко крила повече от другите хора и те го държат над видимите неща, а аз се изгубвах в думите му, в пропитите с тютюнев дим изтърбушени кресла...

    Аксиния Михайлова / Да преминеш през затворена врата

    Твърдеше, че имаш няколко крила повече от другите хора и те го държат над видимите неща, а аз се изгубвах в думите му, в пропитите с тютюнев дим изтърбушени кресла...
  • Аз съм на първия, Ти – на осмия тон в петолинието на светлината. Моля те – слез точно четири ноти до себе си. Моля се да можех да се издигна...

    Елена Търнева / ***

    Аз съм на първия, Ти – на осмия тон в петолинието на светлината. Моля те – слез точно четири ноти до себе си. Моля се да можех да се издигна...
  • Отдавна котките изпотрошиха опушените газови фенери. След мишките от лоените свещи дори фитил не оцеля. На светлината на запалка писах стих. Когато слънцето изгря, видях, че прилепите са рисували върху...

    Ели Видева / Старата къща

    Отдавна котките изпотрошиха опушените газови фенери. След мишките от лоените свещи дори фитил не оцеля. На светлината на запалка писах стих. Когато слънцето изгря, видях, че прилепите са рисували върху...
  • Ти влезе, без да почукаш на вратата на моя сън, мигом проговориха сякаш чувствата ми неми: пак страшни пламъци пламнаха в гърдите ми щом ти без разрешение нахълта в моя...

    Ахмет Атасой / Късна среща

    Ти влезе, без да почукаш на вратата на моя сън, мигом проговориха сякаш чувствата ми неми: пак страшни пламъци пламнаха в гърдите ми щом ти без разрешение нахълта в моя...
  • Почти невъзможен е залезът, вечно убиван от края на нашия разговор. Почти невъзможен е нашия разговор в залеза, вечно убит. Почти невъзможна си ти. Къде да отида, обясни ми, къде...

    Иван Пейчев / Почти невъзможен

    Почти невъзможен е залезът, вечно убиван от края на нашия разговор. Почти невъзможен е нашия разговор в залеза, вечно убит. Почти невъзможна си ти. Къде да отида, обясни ми, къде...
  • Не е могъл да издържи – предали са го пясъци ронливи. А камъкът на място си тежи. Изхвърлят го от пътища и ниви. Там, долу, в бездните, когато спре, не...

    Борислав Владиков / Камъкът

    Не е могъл да издържи – предали са го пясъци ронливи. А камъкът на място си тежи. Изхвърлят го от пътища и ниви. Там, долу, в бездните, когато спре, не...
  • Марица е кафяво-сива. А острова с върбите стари е още целият във скреж. Вървя. И мислите за тебе затоплят и раздвижват всичко. И скрежът бавно се стопява. Върбите в жълто...

    Николай Гюлев / ***

    Марица е кафяво-сива. А острова с върбите стари е още целият във скреж. Вървя. И мислите за тебе затоплят и раздвижват всичко. И скрежът бавно се стопява. Върбите в жълто...
  • Във всяка тиха зимна лунна нощ, пред полета на новата надежда, небето пръска звездния си кош и Божи син в един обор се ражда. Душата се разтваря, дири чудо във...

    Първолета Маджарска / И Бог се ражда

    Във всяка тиха зимна лунна нощ, пред полета на новата надежда, небето пръска звездния си кош и Божи син в един обор се ражда. Душата се разтваря, дири чудо във...
  • Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба. Но що...

    Иван Вазов / Новото гробище над Сливница

    Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба. Но що...
  • Оглеждам се в очите на моя син и отново сядам на малкия чин, а учителят строг е той, сина ми с жестове мои, малко раними с осезания тъй живи и...

    Диана Тенева / ***

    Оглеждам се в очите на моя син и отново сядам на малкия чин, а учителят строг е той, сина ми с жестове мои, малко раними с осезания тъй живи и...
  • „Благословен бог наш…“ О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата… Не ти,...

    Христо Ботев / Моята молитва

    „Благословен бог наш…“ О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата… Не ти,...
  • /На дъщеря ми Катя/ Но когато дойде твоето щастливо бяло време, не чакай скъп чеиз, ни къща, ни кола. Подаръкът ми сватбен ще бъде много дребен: … ще те закича...

    Ивайло Балабанов / Сватбен подарък

    /На дъщеря ми Катя/ Но когато дойде твоето щастливо бяло време, не чакай скъп чеиз, ни къща, ни кола. Подаръкът ми сватбен ще бъде много дребен: … ще те закича...
  • На дъното на четвъртата чаша те чакам. А твоята вярна, незлоблива любима тъкмо си ляга и, покрита със мрака, чака ангелски сън. Зад прозореца – зима. По стъклата студът пак...

    Анелия Гешева / ***

    На дъното на четвъртата чаша те чакам. А твоята вярна, незлоблива любима тъкмо си ляга и, покрита със мрака, чака ангелски сън. Зад прозореца – зима. По стъклата студът пак...
  • Нагоре. Все нагоре. Забил ръце във неизвестното, изкачвам яростния връх на песента. Незнайни кости, вплетени в скалите като корени, на прах се стелят и в очите ми димят. Пълзя нагоре....

    Йордан Кръчмаров / Мишена

    Нагоре. Все нагоре. Забил ръце във неизвестното, изкачвам яростния връх на песента. Незнайни кости, вплетени в скалите като корени, на прах се стелят и в очите ми димят. Пълзя нагоре....
  • „Днес България е свободна държава, но мнозина я напускат. А усещането за несправедливост е масово, защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви…” (Румен Радев-Президент на РБългария)...

    Азис Мурад / Селски кмет

    „Днес България е свободна държава, но мнозина я напускат. А усещането за несправедливост е масово, защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви…” (Румен Радев-Президент на РБългария)...