Братя по перо Архив

Улицата ме поглъща, дави ме в хиляди цветове, по кожата ми полепва мирис на липи, а върху мен все още вали снощният ти шепот – шепот на звезди… и сълзи!

Как е израснала самотата – всичко от погледа крие. Зад оградата имаше праскова, но я забулва магия. Ходя на пръсти, подскачам, да си спомня нещо оттатъка. Къщата, зла като мащеха,...

Ще приседнем, ще въздъхнем късно през нощта на лятото. Ето – месецът лъка си тънък плъзга право по сърцата ни. Вслушваме се притаени. Пак ни светят звездни ноти. И звучи...

Рибни пасажи под вълните препускат. Моите чувства.

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл,...

Като огнедишащ змей бе онова лято, когато се запознах с топографа от БНА-то… Той често ме канеше в селската си квартира, да поговорим, до шия затънали в преспи от бира....

Истината отключва и заключва врати. Истината плете и разплита мрежи. Истината в гнездото зачева надежди. Истината през рамото на светлината наднича. Истината ни гледа с гълъбови очи.

Жените, които обичах, са имали лято, неделни села и филии със сладко. Преди мен през прегризани девствени сламки са изпили дъгите над всичките потни глухарчета. Премалели, с вродената смелост на...

Луната е захвърлена огризка, която бърза да се скрие в облака, да ни остави в тъмното изгубени под бухналия вятър на тополите, във отражението на реката, във въздуха със мирис...

Дървета – скитници пияни се клатушкат с дъждовни чаши във ръце. Луната мие лицето си в реката. Пръстите й се издължават, сякаш свирят Лунната соната по клавишите на вълните. Мълниите...