Поезия Архив

  • За добро или зло упойващо нежни тревите тъжно падат. Падат прави лягат без съпротива в зрелостта. Ето – лятото си отива а за пръв път обиквам на тревите тревожната орис.

    Саффет Ерен / ***

    За добро или зло упойващо нежни тревите тъжно падат. Падат прави лягат без съпротива в зрелостта. Ето – лятото си отива а за пръв път обиквам на тревите тревожната орис.
  • Уплашени от пустотата на септември през август всички пейки раждат хора, невидими косачи, катедрали. Жените са красиви като птици и като птици бързо остаряват.

    Димитър Гачев / Нови сад

    Уплашени от пустотата на септември през август всички пейки раждат хора, невидими косачи, катедрали. Жените са красиви като птици и като птици бързо остаряват.
  • ако искаш ме вземи в ръцете си каза тихо кръглата луна по-добре е близо до сърцето да е слънце с мека топлина тя обидена се скри зад клона аз потънах...

    Мария Пеева / Лунен разговор

    ако искаш ме вземи в ръцете си каза тихо кръглата луна по-добре е близо до сърцето да е слънце с мека топлина тя обидена се скри зад клона аз потънах...
  • Обичам да живея над пекарна – да гледам парата, която се възнася, и да се радвам, че така отдавна не си задавам никакви въпроси. Освен един – защо ухае хлябът...

    Николай Милчев / Последното топло място

    Обичам да живея над пекарна – да гледам парата, която се възнася, и да се радвам, че така отдавна не си задавам никакви въпроси. Освен един – защо ухае хлябът...
  • Коловозите на влака водят към небето. Локомотивът е със черната качулка и по релсите светкавично приижда. От устата му излиза змейски пламък… Защо ли в тъмното се е разбързал. Маршрутът...

    Първолета Маджарска / Коловозите на влака

    Коловозите на влака водят към небето. Локомотивът е със черната качулка и по релсите светкавично приижда. От устата му излиза змейски пламък… Защо ли в тъмното се е разбързал. Маршрутът...
  • Омръзна ми да бъда псевдоистинска, в лъжливи думи да се вричам. Омръзна ми да съм доволна в ниското – на върховете пленник са очите ми. Не искам да си самоограбя...

    Величка Петкова / Самочувствие

    Омръзна ми да бъда псевдоистинска, в лъжливи думи да се вричам. Омръзна ми да съм доволна в ниското – на върховете пленник са очите ми. Не искам да си самоограбя...
  • Улицата ме поглъща, дави ме в хиляди цветове, по кожата ми полепва мирис на липи, а върху мен все още вали снощният ти шепот – шепот на звезди… и сълзи!

    Диана Тенева / ***

    Улицата ме поглъща, дави ме в хиляди цветове, по кожата ми полепва мирис на липи, а върху мен все още вали снощният ти шепот – шепот на звезди… и сълзи!
  • Как е израснала самотата – всичко от погледа крие. Зад оградата имаше праскова, но я забулва магия. Ходя на пръсти, подскачам, да си спомня нещо оттатъка. Къщата, зла като мащеха,...

    Христина Йорданова / ***

    Как е израснала самотата – всичко от погледа крие. Зад оградата имаше праскова, но я забулва магия. Ходя на пръсти, подскачам, да си спомня нещо оттатъка. Къщата, зла като мащеха,...
  • Ще приседнем, ще въздъхнем късно през нощта на лятото. Ето – месецът лъка си тънък плъзга право по сърцата ни. Вслушваме се притаени. Пак ни светят звездни ноти. И звучи...

    Петко Шаламанов / Музика

    Ще приседнем, ще въздъхнем късно през нощта на лятото. Ето – месецът лъка си тънък плъзга право по сърцата ни. Вслушваме се притаени. Пак ни светят звездни ноти. И звучи...
  • Рибни пасажи под вълните препускат. Моите чувства.

    Вангелия Атанас / ***

    Рибни пасажи под вълните препускат. Моите чувства.