Поезия Архив

  • Аз съм на първия, Ти – на осмия тон в петолинието на светлината. Моля те – слез точно четири ноти до себе си. Моля се да можех да се издигна...

    Елена Търнева / ***

    Аз съм на първия, Ти – на осмия тон в петолинието на светлината. Моля те – слез точно четири ноти до себе си. Моля се да можех да се издигна...
  • Отдавна котките изпотрошиха опушените газови фенери. След мишките от лоените свещи дори фитил не оцеля. На светлината на запалка писах стих. Когато слънцето изгря, видях, че прилепите са рисували върху...

    Ели Видева / Старата къща

    Отдавна котките изпотрошиха опушените газови фенери. След мишките от лоените свещи дори фитил не оцеля. На светлината на запалка писах стих. Когато слънцето изгря, видях, че прилепите са рисували върху...
  • Ти влезе, без да почукаш на вратата на моя сън, мигом проговориха сякаш чувствата ми неми: пак страшни пламъци пламнаха в гърдите ми щом ти без разрешение нахълта в моя...

    Ахмет Атасой / Късна среща

    Ти влезе, без да почукаш на вратата на моя сън, мигом проговориха сякаш чувствата ми неми: пак страшни пламъци пламнаха в гърдите ми щом ти без разрешение нахълта в моя...
  • Почти невъзможен е залезът, вечно убиван от края на нашия разговор. Почти невъзможен е нашия разговор в залеза, вечно убит. Почти невъзможна си ти. Къде да отида, обясни ми, къде...

    Иван Пейчев / Почти невъзможен

    Почти невъзможен е залезът, вечно убиван от края на нашия разговор. Почти невъзможен е нашия разговор в залеза, вечно убит. Почти невъзможна си ти. Къде да отида, обясни ми, къде...
  • Не е могъл да издържи – предали са го пясъци ронливи. А камъкът на място си тежи. Изхвърлят го от пътища и ниви. Там, долу, в бездните, когато спре, не...

    Борислав Владиков / Камъкът

    Не е могъл да издържи – предали са го пясъци ронливи. А камъкът на място си тежи. Изхвърлят го от пътища и ниви. Там, долу, в бездните, когато спре, не...
  • Марица е кафяво-сива. А острова с върбите стари е още целият във скреж. Вървя. И мислите за тебе затоплят и раздвижват всичко. И скрежът бавно се стопява. Върбите в жълто...

    Николай Гюлев / ***

    Марица е кафяво-сива. А острова с върбите стари е още целият във скреж. Вървя. И мислите за тебе затоплят и раздвижват всичко. И скрежът бавно се стопява. Върбите в жълто...
  • Във всяка тиха зимна лунна нощ, пред полета на новата надежда, небето пръска звездния си кош и Божи син в един обор се ражда. Душата се разтваря, дири чудо във...

    Първолета Маджарска / И Бог се ражда

    Във всяка тиха зимна лунна нощ, пред полета на новата надежда, небето пръска звездния си кош и Божи син в един обор се ражда. Душата се разтваря, дири чудо във...
  • Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба. Но що...

    Иван Вазов / Новото гробище над Сливница

    Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба. Но що...
  • Оглеждам се в очите на моя син и отново сядам на малкия чин, а учителят строг е той, сина ми с жестове мои, малко раними с осезания тъй живи и...

    Диана Тенева / ***

    Оглеждам се в очите на моя син и отново сядам на малкия чин, а учителят строг е той, сина ми с жестове мои, малко раними с осезания тъй живи и...
  • „Благословен бог наш…“ О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата… Не ти,...

    Христо Ботев / Моята молитва

    „Благословен бог наш…“ О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата… Не ти,...
  • /На дъщеря ми Катя/ Но когато дойде твоето щастливо бяло време, не чакай скъп чеиз, ни къща, ни кола. Подаръкът ми сватбен ще бъде много дребен: … ще те закича...

    Ивайло Балабанов / Сватбен подарък

    /На дъщеря ми Катя/ Но когато дойде твоето щастливо бяло време, не чакай скъп чеиз, ни къща, ни кола. Подаръкът ми сватбен ще бъде много дребен: … ще те закича...
  • На дъното на четвъртата чаша те чакам. А твоята вярна, незлоблива любима тъкмо си ляга и, покрита със мрака, чака ангелски сън. Зад прозореца – зима. По стъклата студът пак...

    Анелия Гешева / ***

    На дъното на четвъртата чаша те чакам. А твоята вярна, незлоблива любима тъкмо си ляга и, покрита със мрака, чака ангелски сън. Зад прозореца – зима. По стъклата студът пак...
  • Нагоре. Все нагоре. Забил ръце във неизвестното, изкачвам яростния връх на песента. Незнайни кости, вплетени в скалите като корени, на прах се стелят и в очите ми димят. Пълзя нагоре....

    Йордан Кръчмаров / Мишена

    Нагоре. Все нагоре. Забил ръце във неизвестното, изкачвам яростния връх на песента. Незнайни кости, вплетени в скалите като корени, на прах се стелят и в очите ми димят. Пълзя нагоре....
  • Всяка сутрин чакам в парка жаден да се появиш, а метачът е отсреща мълчаливо ни следи. Слънчеви лъчи проникват през стъклото във съня тъмнината те прогонва от прозореца в деня....

    Байрам Кушку / Летен дъжд

    Всяка сутрин чакам в парка жаден да се появиш, а метачът е отсреща мълчаливо ни следи. Слънчеви лъчи проникват през стъклото във съня тъмнината те прогонва от прозореца в деня....
  • /На Иван Маринов/ Още ме люлеят песни на кавали. Дъх на сенокос. Глътки от добро и зло. Размотаваш спомените свити на кълбо, но да върнеш миговете им – едва ли....

    Латун Консулов / В хралупата на спомените

    /На Иван Маринов/ Още ме люлеят песни на кавали. Дъх на сенокос. Глътки от добро и зло. Размотаваш спомените свити на кълбо, но да върнеш миговете им – едва ли....
  • Снощи по тясната уличка някак съвсем на шега припнал е първият дъжд. И във съня си дочули са нашите немирни деца ромонът тих отведнъж. Вятър, засвирил в комините, с жълточервени...

    Николай Славов / Градът

    Снощи по тясната уличка някак съвсем на шега припнал е първият дъжд. И във съня си дочули са нашите немирни деца ромонът тих отведнъж. Вятър, засвирил в комините, с жълточервени...
  • Селце върху гърба на есента: припуква кукурузът неприбран, неокосена слънчева трева, сякаш рисувана от Левитан. Едно магаре зад порутен зид отчита часовете до нощта; кокошчица и куче – реквизит на...

    Анелия Гешева / ***

    Селце върху гърба на есента: припуква кукурузът неприбран, неокосена слънчева трева, сякаш рисувана от Левитан. Едно магаре зад порутен зид отчита часовете до нощта; кокошчица и куче – реквизит на...
  • Стобор. И куче зад стобора. Луна с ръждясали рога. Старик с тояжка във ръка – единствената му опора. Старикът знае – само миг човек да бъде му остава. Отвързва кучето...

    Румен Леонидов / Стобор

    Стобор. И куче зад стобора. Луна с ръждясали рога. Старик с тояжка във ръка – единствената му опора. Старикът знае – само миг човек да бъде му остава. Отвързва кучето...
  • Не че няма къде да отидеш, но под този пласт рехав озон – аз съм твойта последна Колхида, ти си моят последен Язон. Завържи се за мачтата яко и за...

    Маргарита Петкова / Last

    Не че няма къде да отидеш, но под този пласт рехав озон – аз съм твойта последна Колхида, ти си моят последен Язон. Завържи се за мачтата яко и за...