Поезия Архив

  • Ревниви погледи му хвърляше тълпата. За кой ли дявол! Тлъстите му пръсти червено стискаха за гърлото тревата. Ако се вгледаш – доста болна външност. Не бе красив, ни пестелив, най-малко...

    Димитър Гачев / Ешафод

    Ревниви погледи му хвърляше тълпата. За кой ли дявол! Тлъстите му пръсти червено стискаха за гърлото тревата. Ако се вгледаш – доста болна външност. Не бе красив, ни пестелив, най-малко...
  • Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш. Дъжд ще рухне като из бездънно ведро. Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам. И ще дишам божественото колендро. Ще се...

    Първолета Маджарска / Пак се въсиш небе

    Пак се въсиш, небе. И порои ще сричаш. Дъжд ще рухне като из бездънно ведро. Аз си нямам чадър. Между капки ще тичам. И ще дишам божественото колендро. Ще се...
  • По булеварда с далчевски балкони едно момиче аз видях веднъж. Очите й – свалени от икона, косите й – откраднати от дъжд. Край нея кестените ръкопляскаха на туй импровизирано ревю....

    Ивайло Балабанов / ***

    По булеварда с далчевски балкони едно момиче аз видях веднъж. Очите й – свалени от икона, косите й – откраднати от дъжд. Край нея кестените ръкопляскаха на туй импровизирано ревю....
  • Просто – лошо пада светлината. Просто – няма кой да ме прегърне… Слизат сенките от планината. Лятото насам дали ще свърне? Просто – в мен вали… И аз треперя. Просто...

    Валентина Радинска / ***

    Просто – лошо пада светлината. Просто – няма кой да ме прегърне… Слизат сенките от планината. Лятото насам дали ще свърне? Просто – в мен вали… И аз треперя. Просто...
  • Прабаба има приказка със Господ. Отдавна тачат се и имат с баба. Замина дядо, стана шепа кости. За пет гърла замесва баба хляба. Преди Божич бе рано подранила. Сурвака я...

    Първолета Маджарска / Баба и Господ

    Прабаба има приказка със Господ. Отдавна тачат се и имат с баба. Замина дядо, стана шепа кости. За пет гърла замесва баба хляба. Преди Божич бе рано подранила. Сурвака я...
  • И тая бяла мода мина – със преспите, с мъглите. Играят в шевната машина конците на тревите. Шивачка по-изкусна няма, аз уча се от нея. Че пролетта е като мама...

    Николай Милчев / Шивачка

    И тая бяла мода мина – със преспите, с мъглите. Играят в шевната машина конците на тревите. Шивачка по-изкусна няма, аз уча се от нея. Че пролетта е като мама...
  • Мъдрите думи сами ме намират – винаги избират най-краткия път до празнотата…

    Диана Тенева / ***

    Мъдрите думи сами ме намират – винаги избират най-краткия път до празнотата…
  • В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩИ КРАТКОТРАЙНИ Събличам делничната сивота Пределно ясен и с безоблачен смях Разлиствам мили спомени светли тайни И обличам с вяра своята доброта В неспокойните часове на...

    Саффет Ерен / ***

    В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩИ КРАТКОТРАЙНИ Събличам делничната сивота Пределно ясен и с безоблачен смях Разлиствам мили спомени светли тайни И обличам с вяра своята доброта В неспокойните часове на...
  • В този град няма място за мен! Всички улици сочат ми края. И макар да съм в него роден – като чужд разни псета ме лаят. Тук на гарван щом...

    Атанас Капралов / Отлитане

    В този град няма място за мен! Всички улици сочат ми края. И макар да съм в него роден – като чужд разни псета ме лаят. Тук на гарван щом...
  • Отиде си денят със песен, но не измислена от мен. Луната всички приласкава, но не и мен, но не и мен. Оставам с мисъл и тревога и с поглед сбирам...

    Таня Балканска / ***

    Отиде си денят със песен, но не измислена от мен. Луната всички приласкава, но не и мен, но не и мен. Оставам с мисъл и тревога и с поглед сбирам...
  • Понеже скуката е слабо оправдание да ровим до дъната на душите си, ти се вживяваш в крехката японка, с лице, опразнено от мимики и обич. Аз поначало съм във ролята...

    Димитър Гачев / ***

    Понеже скуката е слабо оправдание да ровим до дъната на душите си, ти се вживяваш в крехката японка, с лице, опразнено от мимики и обич. Аз поначало съм във ролята...
  • Много камък и бурен расте в поетичната нива. Ще ни стигне ли тоя живот да изчистим трънака дори? Между троскот и кал ще осъмваме – мръсни, но живи и с...

    Ели Видева / Позиция

    Много камък и бурен расте в поетичната нива. Ще ни стигне ли тоя живот да изчистим трънака дори? Между троскот и кал ще осъмваме – мръсни, но живи и с...
  • На Нери Есента есени и лисичите стъпки в сумрака дебнат топло и зло…Като ангели падат над нас – падат златни, неистови, падат рижи, ръждиви, нечакани дъждовете небесни в калта…Есента е...

    Валентина Радинска / Реквием

    На Нери Есента есени и лисичите стъпки в сумрака дебнат топло и зло…Като ангели падат над нас – падат златни, неистови, падат рижи, ръждиви, нечакани дъждовете небесни в калта…Есента е...
  • Виждам как остарява есента – дрехите ѝ стават все по-дебели, но тя все повече зъзне. А седнало на едно дърво, слънцето клати глава и се преструва на слънце. Под дървото...

    Николай Милчев / Есен

    Виждам как остарява есента – дрехите ѝ стават все по-дебели, но тя все повече зъзне. А седнало на едно дърво, слънцето клати глава и се преструва на слънце. Под дървото...
  • Да обърна душата си трябва, за да бъда щастлива. Да погледна наопаки всичко в мен солено и диво. Да живея така, както искам, а не, както мога. Да започвам нещата...

    Първолета Маджарска / Да обърна душата си трябва

    Да обърна душата си трябва, за да бъда щастлива. Да погледна наопаки всичко в мен солено и диво. Да живея така, както искам, а не, както мога. Да започвам нещата...
  • Какви са тия гарвани край пътя? О, рейсът ни пъхти, ще се изгърби, а те се нижат зад стъклата мътни като безброй, безброй железни зъби. Какви са тия гарвани край...

    Бойко Ламбовски / Гарвани

    Какви са тия гарвани край пътя? О, рейсът ни пъхти, ще се изгърби, а те се нижат зад стъклата мътни като безброй, безброй железни зъби. Какви са тия гарвани край...
  • Това стихотворение е случайно, това стихотворение е копеле, това стихотворение е за проститутките с нежни сърца и за масажистките с нежни сърца, които само копелета произвеждат, (не те загубих, защото...

    Борис Роканов / Копеле

    Това стихотворение е случайно, това стихотворение е копеле, това стихотворение е за проститутките с нежни сърца и за масажистките с нежни сърца, които само копелета произвеждат, (не те загубих, защото...
  • Празна съм, а и за какво ли да съм пълна, когато в празнотата отекват най-силно Думите, които имам да ви кажа – въздуха раздират, резонират до вибрато и кресчендо…

    Диана Тенева / ***

    Празна съм, а и за какво ли да съм пълна, когато в празнотата отекват най-силно Думите, които имам да ви кажа – въздуха раздират, резонират до вибрато и кресчендо…
  • В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти...

    Петя Дубарова / Посвещение

    В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти...
  • Трогателно е, с две различни обувки и филцова шапка, едновековна храна на молците, мястото си в трамвая отстъпва, едва-едва слиза, подминава витрините, като рафт се опразни животът, с три изрядни...

    Мирела Иванова / Едно и също

    Трогателно е, с две различни обувки и филцова шапка, едновековна храна на молците, мястото си в трамвая отстъпва, едва-едва слиза, подминава витрините, като рафт се опразни животът, с три изрядни...
  • Кой е в бяло? Булката. Кой е в черно? Младоженецът. Кои са двата персийски килима? Кумовете. Кой клати глава? Майката на младоженеца. Кой подсмърча? Майката на булката. Кой вече е...

    Кристин Димитрова / Сватба

    Кой е в бяло? Булката. Кой е в черно? Младоженецът. Кои са двата персийски килима? Кумовете. Кой клати глава? Майката на младоженеца. Кой подсмърча? Майката на булката. Кой вече е...
  • Тази нощ се проточи. Чак до съмване беше нощ и това е прекрасно. А защо е прекрасно ли? Ето защо: През деня не успявам да ти кажа, че не зная...

    Николай Милчев / Ето защо

    Тази нощ се проточи. Чак до съмване беше нощ и това е прекрасно. А защо е прекрасно ли? Ето защо: През деня не успявам да ти кажа, че не зная...
  • Моята синя тъга не прилича на дъжд. Моята синя тъга не облича стари джинси. В стаята й няма свещ, нито избеляла снимка. Моята синя тъга – с вкус на водорасли,...

    Анжела Димчева / Моята синя тъга

    Моята синя тъга не прилича на дъжд. Моята синя тъга не облича стари джинси. В стаята й няма свещ, нито избеляла снимка. Моята синя тъга – с вкус на водорасли,...
  • С едничка бяла риза, с две ангелски крила, невидими за другите, живееше Поета. И точно тази риза, със свойта белота до днес го отличаваше във общата несрета. Тя беше герб...

    Ивайло Балабанов / Бяла риза

    С едничка бяла риза, с две ангелски крила, невидими за другите, живееше Поета. И точно тази риза, със свойта белота до днес го отличаваше във общата несрета. Тя беше герб...
  • Човек учи кучето на условни рефлекси, кучето учи човека на безусловна любов. Условието зацапва резултата. Единият ръмжи, другото ближе раната в гласа… Между предан и предаден преднината е липсата на...

    Мая Далгъчева / ***

    Човек учи кучето на условни рефлекси, кучето учи човека на безусловна любов. Условието зацапва резултата. Единият ръмжи, другото ближе раната в гласа… Между предан и предаден преднината е липсата на...