В Турция разбиха канал за трафик на органи от България

Петима души бяха арестувани, след като полицията в Турция разкри канал за трафик на органи в Истанбул. Каналът бил създаден от български граждани и донори, които използвали болница в Истанбул за дейността си.
Това отново повдига въпроса за донорството и проблемите, пред които се изправят у нас и лекари, и пациенти. Темата коментира проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантации към „Александровска болница“. В случая комерсиалното в действието на тези хора в целия канал е водещо, но първопричината е решаването на проблема за пациента, което по различни причини в нашата страна не може да стане, смята проф. Паскалев. По думите му, кръстосаното донорство не може да е единствената причина за повишения интерес към трансплантации в съседната ни страна.
Кръстосаното донорство е поставено като законова промяна, която според мен ще е на лице, така че отпада тази проблематика. Проф. Паскалев е категоричен, че липсващата документация за трансплантираните пациенти в Турция създава големи трудности при последващото им наблюдение след това, което извършват българските лекари.
„Когато осъществят оперативната интервенция, след известен период от време пациентите се завръщат в България, защото трябва да се продължи тяхното наблюдение и това като неточност в медицинската документация създава много големи проблеми. Винаги се стремим и работим с тях като високорискови пациенти, защото голяма част от данните за тях, ние не знаем. Само три страни в Европа постигат положителни резултат по отношение на донорството, а другите европейски страни отчитат, че е необходимо да има промени, които да дадат по-широк мащаб на донорството“, обясни проф. Паскалев.
„Това е процес, който изисква дълго време да се работи и да се популяризира. Смятам, че в това отношение у нас има напредък. През последните месеци донорството се случва една идея по-често от преди, но наистина трябва да бъде доста повече, отколкото е сега“, допълни проф. Паскалев. „Каналът за трафик на органи е само с живи донори, тъй като в Турция не се правят трупни трансплантации на чужди граждани“, коментира той.