Първолета Маджарска / Забрава

Господ се ядоса, падна му пердето,
щом такъв красавец срещна на небето.
Скара се дори на ангела с крилата,
че не го е върнал долу на земята,

майка да попита – черна и орисана.
Лекарите бели вкупом го отписаха –
шиха и прешиха,сякаш е решето,
сякаш няма глас за Бог и битието.

Господ се ядоса. Близките му – също.
И защо небето зъби се и мръщи.
Лека пръст защо му всички пожелават –
хвърлят му на гроба, в долната държава.

Господ се ядоса, падна му пердето.
Пръснаха се всички – чисти и опети.
Сняг божествен тихо спира, завалява…
И покри с забрава горната държава.