Филмът „Улица „Васил Урумов” – щрихи към един портрет”

Какво се крие зад името изписано на табелката на улица „Васил Урумов“ в Пловдив – ЕСК 2019?… Уникална творческа личност с многопластово влияние върху духовния климат на града през 60-те и 70-те години на ХХ век…
Български поет, на когото е забранено да публикува, но неговите колеги му посвещават възторжени стихове… Журналист, художествен и театрален критик, на когото художниците от Пловдивската школа рисуват серия портрети от признателност за презентациите му… И който, уволняван от работа за бунт срещу тоталитарната система, години наред, като независим рецензент, отразява художествени, литературни и театрални събития и се превръща в „неотстраним човек, който запълва почти сам културни празнини в Пловдив, като без показност върши това, което е задължение на цели колективи и институции“…
Безотговорни комунистически репресии доведоха до ранната му смърт. Васил Урумов (1930-1979) – „Толкова пловдивско явление, че ако не съществуваше щяхме да го измислим… Като наше подобие и наш антипод…“ Нашият филм е едно поетическо есе за духовното присъствие на интелектуалец с уникално обаяние, „обитаващ модерни времена, все още недостижими за нашите съвременници“. Иска ни се да споделим удивлението на изследователите от контраста между официално публикуваното творчество и неосветеното, непопулярно и забравено наследство, неочаквано близко до сегашното светоусещане. Да документираме откритието, че неговите съвременници го възприемат като нещо повече от поет, журналист и театрал – онзи жизнено необходим чудак, който доказва, че може да се живее свободно в една алтернативна реалност, която им се струва невъзможна в тогавашната тоталитарна атмосфера. В този житейски избор се крие истинската духовна ценност, онзи мощен морален импулс, който хвърля мост между поколенията – някои незнаещи, а други, които не искат да си признаят с какво са се примирявали по време на комунистическия режим. Това е естествения процес на възраждане на спомена, начина да преодолеем „днешното невежество и гузността на вчерашното равнодушие… да споделим с късна благодарност лирическите бисери, разпилени с щедра скромност от един духовен аристократ“. Никога в ролята на жертва… „Щастлив като открадната секунда…“
Проектът се реализира от режисьора Георги Кайцанов в съавторство със Светлана Урумова, дъщеря на поета.