Поезия Архив

Моята синя тъга не прилича на дъжд. Моята синя тъга не облича стари джинси. В стаята й няма свещ, нито избеляла снимка. Моята синя тъга – с вкус на водорасли,...

С едничка бяла риза, с две ангелски крила, невидими за другите, живееше Поета. И точно тази риза, със свойта белота до днес го отличаваше във общата несрета. Тя беше герб...

Човек учи кучето на условни рефлекси, кучето учи човека на безусловна любов. Условието зацапва резултата. Единият ръмжи, другото ближе раната в гласа… Между предан и предаден преднината е липсата на...

Спусна кепенци селото. Гъста трева избуя с коси от коприва. Точно време за вкусна чорбица. Да си наскубят в престилките бабите. Огън от съчки да стъкнат. Тях копривата вече не...

И сънувам слънчогледи – с невидимите веди мама значи е дошла, къщата сама измила и с увереност сляпа омесила е хляба… А сиренето и ножа къде да сложа? – кротичко...