Поезия Архив

Залутана пак някъде из Всемира… Ти – звездна буря…

модерни времена – класната и тя прави класна работа

Една мълния опна жълтото си въже. Тя го прескочи и по клокочещият ѝ гръм премина. От балконите по нея валяха очи на мъже и димеше от страст и възторг мократа...

Дядо Коледа, дал си ми счупена играчка! Нищо, синко, нищо, важното е, че ти беше последна.

Опитва се човек да спори с Бога, да му обува старите обуща. На дявол да прикрива двата рога и вечер да се връща… Все е същият. Прокъсана е новата му...

Ръцете на мъглата ме пронизват, сякаш слънцето отказва ласки – сякаш любовта е нощен призрак, запечатан само в снимки или пластики. По белите коси на дъждовете разбирам, времето е натежало,...

На Божидар Грозев Снегът лежа до май. Къде е? Снегът е пролетна трева. В две крайности светът живее. Сега разбираме това и болката ни тихо хлипва във този погребален час....

Облещила се е една луна – уж нощ, а сякаш всеки миг ще съмне! Навън се къдри кикот на жена, сподирена от млади таласъми… С цигулков плач невидимо щурче от...

слънчево затъмнение – време да се изгубим и време да се намерим

Започна да прилича на въже, което се превръщаше във ласо. А във табуна имаше мъже, които подозираха коя съм. Сестра им бях – поне до оня ден, когато се разсипах...

Убийците на Левски са известни. Проклехме ги – те оживяха пак. Укриха се зад лозунги и песни, строиха се зад родния байрак. Те сложиха служебни ръкавели и маски със почтен...

на баща ми Побелелият мъж дълго гази снега, за да стигне кованата порта. Тихо щраква резе и домашното псе му помахва с опашка за поздрав. Под навеса с купчината сухи...

Започвам да си мисля как след сто години, на някоя алея в парка ще се срещнем и двамата в ръце със внуци. Бастуните ще се докосват закачливо. Ти сигурно ще...

фойерверки… а кой си поръчва дъга

Те не знаеха френски. Не танцуваха полка. Бяха слушали само тръбата на полка. И не бяха облечени в празнични кители. Даже чаша шампанско не бяха опитали. С преброени сухари в...

Ръце целува вятър на върбата, реката мие, гали й нозете. Достатъчно е клони да разклати, в небето златно слънце ще засвети. Стърнища пали есенният вятър, вършее с яд сред пустите...

Не можеш ли да победиш жената с роза-опитвай с ятаган. Това е мъдрост стара и позната записана във турския коран. Но конниците черни на Пророка дойдоха с кръв по своите...

И да му капнеш своята умора днес на напечения змийски камък. Човек да дойде – да си поговориш. По пътя да намериш силно рамо. И да му капнеш своята умора....

Тежките думи, по-страшни от удари… /Дали съм жива?/

Ще си купя шал. Огромен шал, в който да се скрия. И ще го оставя вместо мене да поема гнусните нападки, всички кални думи и обиди, фразите, които ме преследват,...

Пускам си котви бавно и без срок, без никакви спогодби с дявол или с бог. Пускам си котви – в бурята поредна, дето съдбата ми готви нека аз думам последна....

Прилюби ми се! Исках да те смажа от нежност, тънка, гола моя ръж. Веднъж завинаги да ти докажа, че аз съм силният, че аз съм мъж. Горяхме в общо любене-горене,...

И днес в Родопа планина Орфеевата лира свири, разказва, че във Ардино една легенда дяволска се крие. Под каменните сводове шуми река. Там Арда бавно преминава, или е буйна и...