Поезия Архив

По булеварда с далчевски балкони едно момиче аз видях веднъж. Очите й – свалени от икона, косите й – откраднати от дъжд. Край нея кестените ръкопляскаха на туй импровизирано ревю....

Просто – лошо пада светлината. Просто – няма кой да ме прегърне… Слизат сенките от планината. Лятото насам дали ще свърне? Просто – в мен вали… И аз треперя. Просто...

Прабаба има приказка със Господ. Отдавна тачат се и имат с баба. Замина дядо, стана шепа кости. За пет гърла замесва баба хляба. Преди Божич бе рано подранила. Сурвака я...

И тая бяла мода мина – със преспите, с мъглите. Играят в шевната машина конците на тревите. Шивачка по-изкусна няма, аз уча се от нея. Че пролетта е като мама...

Мъдрите думи сами ме намират – винаги избират най-краткия път до празнотата…

В МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ НА НОЩИ КРАТКОТРАЙНИ Събличам делничната сивота Пределно ясен и с безоблачен смях Разлиствам мили спомени светли тайни И обличам с вяра своята доброта В неспокойните часове на...

В този град няма място за мен! Всички улици сочат ми края. И макар да съм в него роден – като чужд разни псета ме лаят. Тук на гарван щом...

Отиде си денят със песен, но не измислена от мен. Луната всички приласкава, но не и мен, но не и мен. Оставам с мисъл и тревога и с поглед сбирам...

Понеже скуката е слабо оправдание да ровим до дъната на душите си, ти се вживяваш в крехката японка, с лице, опразнено от мимики и обич. Аз поначало съм във ролята...

Много камък и бурен расте в поетичната нива. Ще ни стигне ли тоя живот да изчистим трънака дори? Между троскот и кал ще осъмваме – мръсни, но живи и с...

На Нери Есента есени и лисичите стъпки в сумрака дебнат топло и зло…Като ангели падат над нас – падат златни, неистови, падат рижи, ръждиви, нечакани дъждовете небесни в калта…Есента е...

Виждам как остарява есента – дрехите ѝ стават все по-дебели, но тя все повече зъзне. А седнало на едно дърво, слънцето клати глава и се преструва на слънце. Под дървото...

Да обърна душата си трябва, за да бъда щастлива. Да погледна наопаки всичко в мен солено и диво. Да живея така, както искам, а не, както мога. Да започвам нещата...

Какви са тия гарвани край пътя? О, рейсът ни пъхти, ще се изгърби, а те се нижат зад стъклата мътни като безброй, безброй железни зъби. Какви са тия гарвани край...

Това стихотворение е случайно, това стихотворение е копеле, това стихотворение е за проститутките с нежни сърца и за масажистките с нежни сърца, които само копелета произвеждат, (не те загубих, защото...

Празна съм, а и за какво ли да съм пълна, когато в празнотата отекват най-силно Думите, които имам да ви кажа – въздуха раздират, резонират до вибрато и кресчендо…

В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти...

Трогателно е, с две различни обувки и филцова шапка, едновековна храна на молците, мястото си в трамвая отстъпва, едва-едва слиза, подминава витрините, като рафт се опразни животът, с три изрядни...

Кой е в бяло? Булката. Кой е в черно? Младоженецът. Кои са двата персийски килима? Кумовете. Кой клати глава? Майката на младоженеца. Кой подсмърча? Майката на булката. Кой вече е...

Тази нощ се проточи. Чак до съмване беше нощ и това е прекрасно. А защо е прекрасно ли? Ето защо: През деня не успявам да ти кажа, че не зная...

Моята синя тъга не прилича на дъжд. Моята синя тъга не облича стари джинси. В стаята й няма свещ, нито избеляла снимка. Моята синя тъга – с вкус на водорасли,...

С едничка бяла риза, с две ангелски крила, невидими за другите, живееше Поета. И точно тази риза, със свойта белота до днес го отличаваше във общата несрета. Тя беше герб...

Човек учи кучето на условни рефлекси, кучето учи човека на безусловна любов. Условието зацапва резултата. Единият ръмжи, другото ближе раната в гласа… Между предан и предаден преднината е липсата на...

Спусна кепенци селото. Гъста трева избуя с коси от коприва. Точно време за вкусна чорбица. Да си наскубят в престилките бабите. Огън от съчки да стъкнат. Тях копривата вече не...

И сънувам слънчогледи – с невидимите веди мама значи е дошла, къщата сама измила и с увереност сляпа омесила е хляба… А сиренето и ножа къде да сложа? – кротичко...